Сироп от бъз. Как се прави без варене? Черен бъз, противопоказания на сок

♠ Даваме всички технологии, по които се приготвя сироп ♠ Рецепти с бъз и с бъзак ♠ С черен бъз и с бял бъз ♠ С варене и без варене ♠ Със захар и с мед ♠ С бъркане и без ♠ Сироп от цял плод ♠ От млян плод ♠ От сок

Още в текста: ♠ Става ли за деца и бебета ♠ Дозировка ♠ 17 приложения на сиропите от бъз и бъзак ♠ Евентуални вреди

Растенията от рода Sambucus съдържат уникално комбинирани гликозиди, антоциани, сапонини, етерични масла и др. в-ва, които ги правят ценни лекарства.

Фармацията се възползва от цвета и плода. Уважаваният Петър Димков е дарил десетки рецепти за терапии с лист, корен и т.н.

За черния бъз народният лечител се изказва със суперлатив: нарича го чудно растение, сравнимо по сила с източния женшен.

Но! Родът Sambucus, което в превод значи „Бъз“, обобщава над 30 вида. Три от тях са силно разпространени у нас. Те имат и алтернативни, народни имена, от което се получава

едно голямо объркване

Объркването се подхранва и от цитиране на самия Димков, когото малцина са чели (та той е изписал хиляди страници!).

В тази статия обясняваме всичко, както е точно и правилно, и разплитаме всички неясноти, които са възникнали поради объркването.

Оригиналната рецепта на Петър Димков

У нас растат три вида Sambucus: черен, червен и тревист. Първите два се наричат бъз, а третият – бъзак.

Неправилно се разграничават черният бъз (който е дървовиден) и бъзакът (който е тревисто растение). Причината е, че плодовете им са идентични – черни и дребнички, растящи на китки.

За кой от видовете говори Петър Димков?

Често се цитира историята за невестулката и змията. Народният лечител наблюдавал как ранена от змия невестулка гризе кора от черен бъз и се връща с нови сили в боя. Това насочило вниманието му към даденото растение.

Историята е разказана от Николай Антонов в негова книга, посветена на Димков.

В собствените си книги (Българска народна медицина) Димков дава много рецепти и с бъз, и с бъзак. Така неправилно се разбира, че лечителят е използвал бъз, а всъщност той е лекувал и с двата вида растения.

Как точно се прави сироп по рецепта на Димков

Прочутият сироп на лечителя – последовател на Дънов, се изготвя

от бъзак, а не от бъз,

както често се дава неправилно. Рецептата е публикувана в книга Трета на том 3. Тя е дадена в статията за терапия на акне като помощно лекарство за:

1. общо пречистване на тялото;
2. засилване на организма (имунитет).

Сиропът на Димков се прави от бъзак. Латинското наименование е Sambucus ebulus, наричан е още полски, нисък и тревист бъз.

Използва се само плодът, когато е идеално узрял. Зелените зърна причиняват неразположение, защото са до известна степен отровни.

Как да познаем безопасния плод: цветът е много тъмен, към черен, и сокът му цапа и боядисва.

Сироп от бъзак по Димков

(стъпка по стъпка)

1. Избираме подходящ плод от бъзак и най-напред отделяме зрънцата от стъблата и дръжките. Най-лесно го правим с вилица – тя пази плода от смачкване;
2. Изроненият плод се преглежда за отделни недоузрели (зеленки) плодчета, които трябва да премахнем, както и всичко недобро, наранено, загнило и т.н. Сиропът се прави само от най-добрите здрави зрели зърна;
3. Сортираният плод се мие в гевгир. Една особеност, която е хубаво да се знае, е свързана с миенето. По кожицата на плода има дрожди, които осъществяват ферментация. Колкото по-добре е измит бъзакът, толкова по-слабо ще е ферментирането;
4. Митият  плод не се реди мокър! Подсушете или още по-добре – разпръснете върху вестник на тънък слой и оставете да изсъхне сам;
5. Докато чакаме да изсъхне плодът, подготвяме буркана. Разпространени са рецептите в големи буркани от по 3 л (Димков го дава в 5 л), но и по-малък върши работа. Важното е съдът да е чист (абсолютно!) и подсушен;
6. Започваме реденето на принципа: 1 слой плод, 1 слой захар и т.н. догоре. Димков не предписва колко да са дебели междинните слоеве. От опит се е стигнало до оптимална дебелина от 2 см, при която се осъществява най-добро взаимодействие;
7. Накрая при гърлото се приключва със захар с дебелина от 5 см. Тя играе ролята на предпазна тапа срещу вкисване. Обърнете внимание, ако не предпочитате сиропът да е по-изразено ферментирал;
8. Не затваряме с капак, а покриваме с двойна марля (пристягаме я с конец около гърлото). Тъканта осигурява „дишане“;
9. Съдът се поставя на южно изложение, за да се огрява максимално дълго от слънцето;
10. Кога сиропът е готов? Някой казват 15 дни, други – 21 дни, трети мерят в часове. Тъй като тук следваме указанията на Димков, то дните не се броят. Наблюдава се бурканът, за да се види кога зърната ще се стопят;
11. Последната стъпка е прецеждане на течността през марля и прехвърлянето й в бутилки за съхранение – отново чисти и сухи. Бутилките привързваме плътно с плат и ги държим на студено, отново срещу вкисване.

Сиропът от полски бъзак се дава от Димков като цяр. Той не е суровина за домашна лимонада, макар да става, стига да се спази дозата от 1 с.л. на прием и максимум 3 дози за деня.

Бъзакът винаги се приема преди напълване на стомаха.

Тънкости при приготвянето

Да вкисне ли или не?

Най-задаваният въпрос относно сиропа е свързан с ферментацията – вкисването. Хората непрекъснато питат в социалните мрежи и форуми как да предпазят сиропа от вкисване и ако все пак се случи, могат ли да го използват или трябва да се изхвърли.

Димков не е давал специални указания по този въпрос, но на няколко пъти в рецептата му е посочено какво да се прави срещу вкисване на сиропа. Следователно нашата цел при приготвянето е

Да не позволим вкисване на сиропа!

Вкисването е резултат от неспазване на технологичните изисквания за приготвяне на сироп от бъзак. Те не са малко. Има доста точки, в които може да се сгреши.

Обобщение на най-разпространените грешки, които водят до ферментация и влошено качество на сиропа:

1. Използване на плодове, които не са достигнали пълна (технологична) зрялост;
2. Използването на престоял плод, от който не са отстранени веднага плесенясалите и загнили зърна;
3. Плодът не е измит добре, поради което дрождите по повърхността му предизвикват по-бурна ферментация;
4. Недостиг на захар. Когато плодът преобладава над захарта, ферментацията е по-активна. Сиропът придобива горчивина или привкус на джибри. Този проблем се предотвратява с периодично опитване на сиропа – ако усетите изменение, коригирайте с добавка на захар. Друг начин е съдът да се премести на по-студено/ хладилник;
5. При неправилно съхранение се появяват винени мушици, които инфектират заготовката с болестотворни микроорганизми;
6. Съдовете се държат на открито и без да са покрити;
7. Закъснява се с прецеждането на сиропа и отстраняването на плодовете;
8. При прецеждането се пропускат плодчета в сиропа, при което ферментационният процес продължава;
9. Недобра хигиена на съдовете.

Начинаещите стриктно спазват рецептите, в повечето от които се дава и време до готовност на сиропа. Всъщност готовността зависи от големината на съда, съотношението на плод/ захар и от конкретните температурни условия. Няма как да се даде време, еднакво за всички.

Годен ли е вкисналият сироп?

Някои дори го предпочитат, защото при умерена ферментация той става леко резлив, леко газиран и е приятен са лимонада. Вкисването не влияе на лечебните свойства, а само на трайността на продукта. Такива сиропи трябва да се преместят в хладилник и да се изконсумират по-бързо.

Сироп от бъз или от бъзак?

Сироп се прави от ПЛОДА и на двата вида растения. Димков е дал рецепта с бъзак, но в пъти по-разпространени са рецептите с бъз.

Сироп се прави и от ЦВЕТА на черния бъз (свирчовина), който ще срещнете като „бял бъз“. Бял – защото цветовете са бели. Отделно има бъз с бели плодове, но той не расте по нашите ширини и не ни е познат.

Как да различим бъз от бъзак, бял от черен бъз?

Бъзът е nigra (черен). Той прилича на дърво. Различаваме го и по китките с плод, които са провиснали надолу, докато при базака плодовата китка е подобна на вид, но стърчи нагоре.

Бъзакът е ebulus. Той прилича на малък храст.

Бял бъз са цветовете на черния бъз – S. Nigra.

Рецепти за сироп от черен бъз

Плод чер бъз се приготвят по две технологии –  с варене и без варене.

Без варене (с бъркане)

Продукти: плодове и захар. На 1 кг зърна приблизително отиват 1.2-1.3 кг захар.

От 1 кг бъз ще получим приблизително 1.5 л сироп.

В началото технологията повтаря основната рецепта (на Димков):

• Избира се отлично зрял плод, без зелени и повредени зърна;
• Плодът се рони с вилица, измива се и се подсушава;
• Нарежда се в чист сух буркан на редове, разделени от слоеве захар;
• Завършващият слой е захар с дебелина 9 см. Над него се оставят 4 пръста празно пространство;
• Бурканът се покрива с марля и се изнася на слънце.

Нататък технологията е различна:

• Наблюдава се кога ще попие захарта (ще се стопи). Това отнема 3-4 денонощия;
• След това започва бъркане на съдържанието на буркана. Изпълнява се с дървен прибор (бъркалка, лопатка), през 8 до 24 часа. Чрез бъркането се подпомага пълното разтопяване на захарта и се потапят изплуващите на повърхността зрънца бъз, които вгорчават сиропа;
• Сиропът се бърка ежедневно до готовност, което отнема от 7 до 25 дни. Зависи колко голям съд сме използвали и на каква температура го държим. При средна температура от 25°С 800-милилитров буркан става за 7 дни, а 3-литров – за 14. Времето е ориентировъчно. Опитвайте на вкус и ще усетите кога сиропът е готов.
• Накрая сиропът се прецежда през марля и се прехвърля в чисти бутилки за трайно съхранение. Някои предпочитат да запазят зрънцата, но тогава трябва да съхраняват в хладилник. В противен случай сиропът ще вкисне.

Пазете бутилките на тъмно.

Сироп от черен бъз с варене

Продукти: плодове, вода и захар. На 1 кг плод се слага 1 кг захар.

От 1 кг бъз ще получим приблизително 1 л сироп.

1. В началото технологията повтаря основната рецепта (на Димков): подбираме плода, оронваме го и го измиваме;
2. Без да го подсушаваме, слагаме в кастрола. Вместо да се реди в буркани, плодът ще се вари 20 мин. Слагаме по 0.5 л вода на всеки 1 кг плод;
3. Свареният плод се изстисква във водата и се отстранява;
4. В останалата течност изсипваме захарта и загряваме;
5. Следим за момента на кипването и веднага вдигаме;
6. Разливаме в бутилки, които пазим в хладилник.

Сироп от черен бъз без захар

(с мед)

В преработването на плодове захарта има запазваща функция. Без нея консервирането е за кратко.

Но захарта е вредна, особено в големите количества, използвани в консервите. Затова са създадени и алтернативни рецепти с мед.

Медът има не по-лоша консервираща способност от захарта. Само че продуктите, направени с мед, излизат няколко пъти по-скъпи. За лечение обаче е оправдано.

Технологията за приготвяне е подобна на гореописаната. С тази разлика, че бъркането започва от следващия ден, защото медът бързо се втечнява и единични плодчета започват да изплуват на повърхността. Потапяме ги с дървена бъркалка и следим за готовност на сиропа. Крайното време е същото като при използването на захар и отново зависи от количеството и T°C.

Сироп от млян бъз

Продукти: плод и захар. На 1 кг бъз трябват около 1.5 кг захар.

1. Оронването и миенето на плода е както в другите рецепти. Разликата е, че зърната не се подсушават, а се смилат в блендер. Ако нямате такъв уред, може да минете през месомелачка или да намачкате на ръка;
2. Прекарваме кашата през гевгир, за да премачкаме по-добре и да отделим най-грубата съставка. След това минаваме и през тензух, за да вземем само сока;
3. Сокът се събира със захарта, бъркаме с дървена лопатка да се поразтвори. Покриваме съдът с марля и прибираме на топло, но не директно огрявано от слънцето място;
4. След 4-5 дни наливаме сиропа в бутилки и това е.

Тази рецепта е супер първо, защото е най-проста и бърза, и второ, защото се махат семките, които влошават качеството на лекарството и дразнят по-чувствителните стомаси.

Сироп от бял бъз

(с варене, със захар)

Продукти: 50 цветни китки, 5 л вода, 4 пак. лимонтузу (от 10г), сорбинова к-на Е200 – 1 г, 2.5 кг захар.

1. Цветът се измива обстойно чрез накисване;
2. Водата се възвира, колкото лимонтузуто да се разтвори, и се охлажда;
3. Потапяме в нея цветовете и прибираме на хладно за 1 денонощие;
4. Отделяме цветовете, а във водата разтваряме захарта;
5. Зарим 10 мин. на минимална степен;
6. Накрая разтваряме консерванта и веднага наливаме в бутилки;
7. Затваряме с капачка и прибираме за съхранение, без стерилизация.

Рецепта на д-р Емилова

(без варене, с мед)

Продукти: 12 цветни китки, 1 л вода, 1 пак. лимонтузу, 800-милилитров буркан мед.

1. Цветът се измива внимателно, слага се в кастрола;
2. Разтваряме лимонтузуто във водата и заливаме цветовете;
3. Чакаме 1 денонощие и премахваме цветовете;
4. В чистия сок прибавяме меда. Бъркаме, докато се разтвори;
5. Разливаме в бутилки и прибираме в хладилника.

Тази рецепта има своите преимущества – бързо се приготвя (не чакаме N на брой дни), бързо се консумира (не застарява) и най-вече в нея няма вредна захар.

Още начини за преработване на бъз/ бъзак ТУК: Мармалад, екстракт, чай, вино от чер бъз. Изсушаване и замразяване. 

Става ли за деца и бебета?

Екстрактите от бъз и бъзак, които се продават под формата на капсули с цел подкрепа на имунитета, нямат възрастови ограничения. Същото е при аптечните сиропи и сушените плодове. Тинктурите са забранени под 18 г. поради алкохолното си съдържание.

Отделно има лекарствени средства на база Sambucus, като Sambucol за профилактика на грип и респираторни инфектирания. Sambucol специално е афиширан като препарат за деца, но на общо основание се дава от 12 месеца, а в по-ранна възраст – само по решение на специалиста.

А как е при домашните сиропи?

Негласно възприетата граница е 12 г. Под тази възраст педиатрите предпочитат да изпишат промишлено приготвен препарат.

Мнозина дават домашни сиропи от бъз и бъзак на по-малки деца и свидетелстват, че няма проблем. За подобен опит четем например в БГ мама. И все пак никой не рискува да лекува със сиропа бебета.

Дозировка

Детската доза е ½-1 кафена лъжичка. Дозата е определена по неофициален опит на майки.

Петър Димков не прави възрастово разграничение. В книгата си той дава само една дозировка – 3 Х 1 с.л. сироп от бъзак като универсално средство за пречистване и укрепване на организма.

Приложения на бъз и бъзак

Димков дава сиропа от бъзак за пречистване (детокс) и подсилване на тялото. Листата ги препоръчва против чревни колики и за бани.

Той предпочита черният бъз (свирчовина) за:

• пречистване на кръвта, като очистително и при настинка – отварка или чай от листата;
• при воднянка – корена;
• за чистене на бъбреците – мармалад от плода;
• при задух и кашляне – чай от цвета.

Други автори, лечители и билкари допълват дадените от Димков списъци с:

• противоракови свойства;
• неутрализиране на свободните радикали;
• зареждане на тялото с необходимите микро- и макроелементи + витамини;
• противовъзпалително действие;
• за профилактика на всичко – 1 Х 1 доза.

Белият бъз се дава при доста по-широк спектър от заболявания и състояния.

• Приложение №1: при кашлица – сиропите от бъз и бъзак имат отхрачващо свойство и успокояват раздразненията и възпаленията по дихателния път;
• Приложение №2: за имунитет – укрепват защитните функции на организма;
• Приложение №3: при грип и настинка – профилактират простудни заболявания, вирусни патологии като бронхит, белодробни възпаления, грип и др. Свалят температура. Има и аптечни сиропи срещу грип и простуди. Димков препоръчва и чай от листа на бъзак;
• Приложение №4: при възпаления на пикочна и полова с-ми – помагат при патологии на бъбреците и пик. мехур като пиелонефрит, цистит, при камъни, при възпалителни процеси на женската полова с-ма. Премахва отоци от бъбречен характер;
• Приложение №5: за черен дроб – сиропът от черен бъз съдържа холин, който препятства отлагането и натрупването на мазнини в черния дроб;
• Приложение №6: при хемороиди – стандартната рецепта е за лечение с отварка от лист и плод, но подобно действие оказва и разреденият сироп;
• Приложение №7: за отслабване – сиропът от чер бъз е отлично средство при затлъстяване. Той интензивно намалява теглото, тъй като е прекрасен източник на гликозида самбунигрин и витамин С, които потискат чувството на глад;
• Приложение №8: за кръвта и при анемия – сиропът чисти кръвта и подобрява всичките й показатели. Прилага се при заболявания на кръвта като различните видове анемии;
• Приложение №9: при рак – сиропът от черен бъз е спомагателно средство в терапията на злокачествени и доброкачествени тумори. Той подпомага основния курс при много видове рак, особено ефикасен е при образувания на белите дробове, стомаха и кожата;
• Приложение №10: при стомашно-чревни, при запек – сиропът работи като слабително, регулира изхождането, ликвидира възпаленията, нормализира микрофлората;
• Приложение №11: при кожни заболявания и болести на ставите като ревматизъм, полиартрит, подагра;
• Приложение №12: за нервна система – успокоява и релаксира, обезболява при главоболие;
• Приложение №13: за очи – сиропът подобрява зрението;
• Приложение №14: при диабет – черният бъз е чудесен и лечебен, но не и приготвен с толкова много захар. Лекувайте се с отварки и чай;
• Приложение №15: за забременяване – помага индиректно, като оздравява организма, регулира имунната с-ма, лекува възпаления и други локални проблеми, които пречат на зачеването;
• Приложение №16: При разширени вени и високо кръвно – въздейства върху тонуса на кръвон.  съдове, с което повлиява и посочените патологии;
• Приложение №17: При бременност – много неща се забраняват по дефолт при това състояние. На някои аптечни продукти с бъз и бъзак също е изписана забрана за бременни. Но други източници утвърждават, че черният бъз е чудесен, защото предпазва от инфекции. Само трябва да се внимава за недоузрели плодове, които са токсични.

Противопоказания и евентуални вреди

Сиропите от Самбукус нямат сериозни противопоказания. Трябва да се отчита техният диуретичен и слабителен ефект, който би засилил наличен проблем на пациента в тези посоки.

Сиропите са неподходящи за диабетици поради голямото количество захар.

Предозирането предизвиква гадене, диария, по-рядко повръщане.

Във видеото: как се прави бъзонада

Източник:

• Рецепти с черен бъз – плод, лист, корен, цвят и др. 
• Сироп от цвят бъз 
• Самбукус при бременност