Кратки стихове за любовта. Разтърсващи любовни стихове. За него, за нея

Топ колекция от разтърсващи любовни стихове. Красиви стихотворения за любовта. Кратки стихове за любовта, за нея и за него. Поезия за любимата жена. Недялко Йорданов и др.

Пишете ли любовни стихове? Имате ли редове, избликнали от сърцето ви, но останали затворени в тайното ви тефтерче? Споделете ги с читателите, дайте им правото да живеят и да радват хората! Включете се в конкурса ни!

КОНКУРС! КОНКУРС! КОНКУРС!

В коментарите под статията качете ваши непубликувани стихове за любовта. Най-добрите ще включим в статията и ще премираме с 50 лева.

Стихотворения с награда от нашия конкурс

Любовни пътеки

Срещнахме се – уж невръстни,
но ни оплете страстта.
Паднахме в лабиринт вечен,
Аз към теб съм устремен.

С теб вървим през таз вселена,
Ту по хребет, ту в бездна.
Зората с въздишка посрещам,
Младостта ми отлетя,

Но даряваш ми комета.
До последния си дъх,
Ще съм с теб, небесна муза,
Вдъхновение за стих.

Станимир Михайлов Михалев, гр. Трявна

Ваши разтърсващи любовни стихове

Откровение

Ти си моят пристан, моето убежище,
Ти си ми тотем и пазител,
Моята смелост и моите страхове.
Не зная къде бих пропаднал,
Ако те загубя!
Ти си почвата под краката ми
И най-нежната опора.
Искам да те нося до живот.
Просто бъди с мен!
Крещя на света: обичам те!

Виолета П., Харманли

Нежно признание

Ти си като нежен снегопад – винаги красива и желана,
Ти палиш всеки, млад и стар, щом диша – твой е, ти – избрана!
Ти носиш бури и съмнения, понякога – и ревност, и тъга,
Но даряваш и най-разтърсващи усещания, нотите на ЛЮБОВТА.
Ти красиш всяко мигновение, издигаш ни в лазурни небеса;
В теб откриваме спасение и в най-ужасните години на света.
Без теб животът е безцветен, тъжен, парчета от мъчителна съдба,
В прегръдките ти истински сме живи, защото ти си синонима на ЖИВОТ!

Калина Марангозова, Созопол

Нощен вик

Заспивам и в съня си се стряскам –
В леглото съм, чисто сама!
Протягам ръка и опипвам –
Да, няма те! Не е сън, ни лъжа!

Пустее душата ми, черната,
Сърцето ми празно боли.
Замина си, сринах се в бездната,
Живея в черни мъгли.

Ти си крадец и грабител,
Ти ме ограби, лиши.
Ела и донеси ми сърцето,
Ела и радостта ми върни.

Таня К.К., Варна

Есенция на любовта

Безмълвно обожавам,
Неуловимо те вдъхвам,
Неудържимо пламтя,
Безтегловно се рея.

Ти си в пулса ми,
Ти си в зениците,
Ти си в шепота,
Моя най-съкровена мечта.

Просто сме едно цяло,
Вселено, благодаря!

Марина Пенчева, София

Нежен порив

Неописуема е обичта ми нежна,
Която пълни моята душа.
Неизразима е, безкрайна и безбрежна,
Думите са бледи за това.
Банални изречения изписвам:
Не мога да живея без душа!
А моята душа е в теб пленена,
Без тебе просто ще се задуша.

Иванка Пантелеева, Димитровград

Кратки любовни стихове

Вечна преданост

Неотлъчно до теб ще бдя,
С огнен взор ще те обгръщам.
Ще те боготворя, обожавам,
В обятия нежно ще те връщам.

Вярност – моят вечен обет,
Всеки миг на теб посвещавам.
Нека светът я сметне за отживелица,
Аз в нея смисъл откривам.

Без любов – живот пустинен,
Ще ни изсуши, ще ни погуби.
Ти си моят извор животворен,
Моят оазис сред пясъци!

Чувството си няма да предам,
Илюзии не ще си създавам.
Ти си моят свещен пламък,
В който вечно ще изгарям!

Красимир Вр. Иванов, Враца

Конкурсът продължава!

Споделете стиховете си! Дайте им нов живот!

Стихове за любовта

Любовта е дълбоко индивидуално чувство. Всеки я усеща различно. Но има едно нещо, което универсално изразява чувствата ни – това е поезията. Стихове за любовта винаги са се писали, защото помагат на човек да изкаже по най-добрия начин урагана в гърдите си, да зарадва и да уважи обекта на желанията си.

Любовни стихове разкриват неочаквани и невероятни страни на чувството и предават прекрасно емоциите и преживяванията, свързани с любовта. Или тези емоции, които бихме искали да преживеем.

Внимавайте какъв стих ще изберете, защото по избраните стихове за любовта се съди за характера на човека и най-вече – на неговото отношение към любимия човек и към любовта като цяло. Дали той/ тя са сериозни или гледат лековато на това най-хубаво чувство, каква е дълбочината на чувствата и т.н.

Забелязали ли сте, че веселите хора по-често предпочитат да се шегуват и с любовта, но това не значи, че нямат романтични чувства. А сериозните хора предпочитат да философстват върху чувствата си и бъдещето. И двете неща са прекрасни, особено ако се използват красиви, нежни и значими стихове.

Кратки стихове за любовта – 02

#1
Искам винаги да те обичам, завинаги тъгата да забравя,
Винаги към теб да тичам, в прегръдката ти да се утешавам.
Искам винаги да те обичам, да черпя щастие от твоите очи;
На мене друга не ми трябва, да се заровя в твоите коси.
Не зная други по-прекрасни думи, за да изразя любовта ми!

#2

Не мога да се наситя на твоите очи – така дълбоки, чисти, ясни;
Не мога да се напия от твоите устни – така меки и сладки;
Не мога да се нагледам на нежната ти кожа – така прозрачна, нежна;
Не мога да се наситя на твоите целувки – в тях потъвам до забрава!
Моля те, никога не ме оставяй!

#3

Омагьосан съм от бездните —
Твоите очи, вселени бездънни!
Пленен съм от пламъците —
Устните ти, жарави неземни!

Ръцете ти — като лиани силни,
Оплитат смисъла на битието.
Жаден съм за гласа ти — мелодия,
Без теб съм прах в небитието.

Не ми достига допирът ефирен,
Не ми стига времето за теб.
В любовта ни — вечно неспокойна,
Намирам своя земен и небесен хлеб.

Без теб съм сянка в мрака,
С теб съм слънце в зенита.
Не мога да ти се наситя —
Ти си моята безкрайна орбита!

#4

Целувай ме бавно, със чувство.
Обръщай ме топло, с ръце.
Прокарай пръсти под блузата,
Придърпай ме силно, в лице.

Нека танцуват телата ни,
Нека в транс се въртим.
Да пием сега от забравата,
За да не се разделим.

#5 Дилемата на сърцето

Къде е границата между святост и грях?
Кое е божествен дар, кое — изкушение?
Веднъж живеем — в светлина или в мрак,
Без любов съм само сянка без движение.

Когато страстта на вратата почука,
Ще я посрещна с отворени обятия.
Дали ще ме издигне към звездите,
Или ще ме погълне в бездната —

Не зная! Но жадувам да я вкуся!
Да усетя вкуса ѝ — горчив или сладък.
В нейния огън искам да се стопя,
Да изгоря — като феникс или като факла.

Очаквам те, любов — стихия необуздана!
Без теб съм само празна черупка.
Ела и ме изпълни със живот,
Макар и да си най-опасната заблуда.

#6# Несломим дух

Когато светът се руши и разпада,
И надеждите рухват като кули от пясък,
Аз продължавам да тъка мечти от злато,
Да обичам с плам, да пазя чувства в бронзов обков.

Мечтая – възможности танцуват във въздуха!
Обичам – как би могло това да е грях?
Мечтите разцъфват в градина на чудеса,
Любими, нима ще оставим духа ни да заглъхне?

Сред развалините на вчерашния ден,
Ние градим утрешния с ръце окървавени.
Как се диша в пепелта на изгорели илюзии?
С дълбоки вдишвания на неугасима вяра.

Не е живот онуй съществуване без любов –
То е само сянка, бледо подобие на истинското.
Нашата любов е фар в бурното море,
Водач през мрака, към брега на вечността.

#7

Обичам усмивката ти, слънце любимо,
Всеки твой плюс и недостатък.
И най-дребното в теб ми е мило,
Отдала съм ти се без остатък.

Стихове за любовта на Петя Дубарова

Нощно посвещение

В часове, когато мракът се свлича като завеса,
И сънят, пиян от нощ, се лута в моя свод,
Когато луната се срамува от своята голота,
А страхът ми виси на косъм от небесния свод,

Протягам към теб ръка – бледа като утринна мъгла,
О, ти – непознат, с лице изваяно от сенки и светлина,
Едва разцъфнал на деветнайсет пролети,
Но вече вкусил от горчивия плод на битието.

Неукротим дух, на никого не си подвластен,
Ала към мен се устреми като комета в нощта.
По своя път си падал, ридал, грешил безспир,
Но запазил си за мен кътче от детска чистота.

Ръката ми поемаш – властна, но трепетна,
С мен откриваш смелост, непозната до днес!
Ела! Да изкъпем луната в морето на нашите души,
Да погребем призрака на страха в пясъчен лес.

Ще пеем с гласове, които карат вълните да стенат,
В прегръдката на нощта в нашия обичан Бургас.
А когато зората пропълзи по хоризонта свенливо,
И слънцето окъпе света в златиста благодат,

Ти, надраснал мечтите си, с усмивка плаха,
Ще пристъпиш в моя ден – реален, осезаем.
Рамо до рамо, ще вървим в светлината,
Двама пътешественици в живота, неразделни.

Пролетно пробуждане

Топи се зимният саван, оросява къдриците,
Прегърнати от кадифени обятия на джинси.
В очите ни тлее огън с цвят на еспресо,
Танцуващ в кръгове, скрит зад мигли-завеси.

Мостове – древни колоси, дремещи над реката,
Дюни – златни хълмове, шепнещи морски тайни.
Ние, седемнайсетгодишни титани на пролетта,
Яхваме ги, будим ги със смях кристално ясен.

Кой ли погали косите ми, слънчеви лъчи уловили,
Напрашени от пътя и ухаещи на волност?
Дали е момче с дръзки устни, плахо докоснали
Челото ми – платно на младежки копнежи?

А може би е самата пролет – безплътна, лъчезарна,
Чиито пръсти – нежни вейки на цъфнала вишна,
Милват кожата ми, вплитат се в косите разрошени,
И в кръвта ми бликат като извор игрив?

Усещам как радостта препуска във вените,
Опиянява ме като първа глътка вино.
Пулсът на света в мен отеква – млад, неукротим,
А аз съм част от симфонията на пролетта – жива струна.

Тъжни любовни стихове

#1 Безвременна симфония на сърцето

В житейската партитура няма преждевременни ноти,
Нито закъснели акорди в мелодията на съдбата.
Всяка болка е точен такт в симфонията на дните,
Изтръгваща ни от монотонния ритъм на делника.

Страданието разкъсва було от илюзии,
Премахва оковите на празното битие.
То е компас, насочващ ни към същината,
Към единствения истински маяк – любовта.

Без любов, животът е празна сцена,
Декор без актьори, пиеса без сюжет.
Красотата избледнява като акварел под дъжда,
Без нежния шепот на сърдечния зов.

О, сърце, не бягай от болката!
Прегърни я като стар приятел.
Всяка рана е доказателство за живот,
Всеки удар – знак, че още дишаш.

Страдаш ли? Значи кръвта ти още пее!
Усещаш ли болка? Тя е химн на съществуването!
В тази безвременна симфония на чувствата,
Ти си и композитор, и изпълнител, и слушател.

Нека всеки миг бъде изживян пълноценно,
Било в екстаз на радост или в бездна на мъка.
Защото в края на деня, само това остава –
Способността да чувстваш, да обичаш, да живееш.

#2

Любовта ме нападна в гръб!
Любовта ми съсипа сърцето.
Тъй добре си бях преди теб,
Бях свободен като морето.
Застигна ме бял снегопад
И студ скова ми ръцете.
Потънах във мрак, свършен съм – факт!
И те викам, и чакам те, вещице!

#3

В живота има бури и съмнения,
В живота има ревност и лъжа.
Но няма по-вълнуващи усещания
От изживяване на любовта.
Къде намираме спасение,
Освен в любимата душа?
Днес в небесата сме изстреляни,
А утре гърчим се в калта.

#4

Прошката ни прави хора
Или живуркаме в лепкав мраз.
Ако дадем омразата да води,
Ще се измъчваме безкрай.
Само обичта си струва
В живота кратък и със край.
Да се подкрепяме в нежна грижа,
Другото е суета.

#5

Пиша ти писмо за любовта
И ще те помоля: запази го.
Когато те обхване мъката,
От гардероба извади го.
Чети го в своите лоши дни,
За да почерпиш моите сили.

Стихове за любовта на Дамян Дамянов

Безмълвна вечност

Устните ми те докосват – печат на обич,
Не за да изтрият следи от миналото,
Нито да очертаят път към далечно бъдеще.
Само този миг съществува, трепти, живее.

Мълчанието ни е мост над бездната на времето,
Очите – пълноводни реки от неизречени слова.
В тишината чуваме как сърцата ни шепнат,
Симфония от чувства, която думите не могат да изразят.

Нека сплетем ръце и заключим този момент
В ковчеже от плът, кръв и копнеж.
Да го превърнем в наш вечен талисман,
Амулет срещу преходността на битието.

Кой ще наруши това свещено безмълвие?
Кой ще пожертва вечността за мимолетна дума?
Първият проронил глас ще счупи магията,
И любовта ще отлети като подплашена птица.

Затова нека останем в това блажено мълчание,
Където чувствата говорят на своя древен език.
В тази тишина нашата любов е безкрайна,
Безмълвна, но по-красноречива от всяка поема.

Кратки любовни стихове за нея

#1

Моята любов към теб е чиста,
Аз просто вярвам в чудеса.
Не мога тъй да те загубя,
Защото с други си сега.
Без теб не дишам, не живея,
И всеки ден и всеки миг
За тебе мисля и копнея,
Макар че чувствата тая.
Ти някога ще се завърнеш,
Отново мила и добра.
Към гърдите ми ще се притиснеш
И ще шептиш: благодаря.

#2

Всеки ден минавам през нашето място,
На което се запознахме.
Всеки ден стоя до ъгъла,
на който те посрещах.
Очите ми се ровят в тълпата,
Но не те откриват.
Краката ми кръстосват квартала,
Но точно тебе не срещат.
Гледам колите, следя автобусите.
И вече ми свършва надеждата:
Дали наистина съм те познавал?
Дали теб съм целувал?
Сън ли си била или реалност?
Вече не зная:
Аз ли тебе ли загубих
Или самия себе си?

Недялко Йорданов. Стихове за любовта

Клетва

Когато светът се разпадне на късчета,
Като счупено огледало на реалността,
Отразяващо истини и измами в равни части,
Ти, невярваща, довери се на моята същност.

В моменти, когато лъжата се прокрадне
В думите ми – неволно или преднамерено,
Заклевам те в звездите и в дълбините морски:
Прокълни ме, но запази вяра в моята същина.

Нека твоето доверие бъде котва в бурята,
Удържаща ни в океана на несигурността.
Дори когато съмнението вие като вятър,
Нека твоята вяра бъде нашият компас.

Презирай моите слабости, кори недостатъците,
Но не преставай да вярваш в сърцевината ми.
В този свят на полутонове и размити граници,
Нека бъда твоята единствена абсолютна истина.

И когато всичко друго се разпадне и изчезне,
Когато илюзиите се стопят като утринна мъгла,
Остани непоклатима в своята вяра към мен –
Това е нашият мост над пропастта на съмнението.

Недялко Йорданов, стихове за жената:

Тя сега си отива…

# Елегия за отлитащата любов

Тя се изплъзва като пясък между пръстите,
Облечена в тъмна рокля – саван на нашата любов.
Дребна и лукава, с очи на подплашена сърна,
Но сърцето ѝ все още тупти в ритъма на моето име.

Финалът се прокрадва безшумно като здрач,
А бъдещето ѝ – мъгла, в която не прониквам.
Чии обятия ще я стоплят в студените нощи?
Аз ще бъда само ехо в спомените ѝ, далечен шепот.

Каква прищявка на съдбата ни събра онази вечер,
Запали огъня на тази безразсъдна любов?
Сега тя си тръгва със спокойствие на есенен лист,
Крехка и грешна, стройна като млада върба.

*И защо не мога да я задържа? И не искам.
Влаков сигнал пронизва като вик на самотен албатрос…*

Бях ли щастлив с нея, непохватен или чист?
Знам само, че тя се пробуди за размисъл и чувства.
Сега е малка и хитра – като лисиче в гората,
Но богата с любов – съкровище, което ще носи.

Без значение дали аз съм обектът, важното е, че обича.
Но в този момент – аз съм центърът на нейната вселена.
Кой ще бъде нейното убежище в хладните нощи?
Чии ръце ще я прегръщат, когато моите ще са само спомен?

*И защо не мога да я задържа? И не искам.
Влаков сигнал пронизва като вик на самотен албатрос…*

Нека си отиде – волна птица в необятното небе,
Отнасяйки частица от мен във всеки свой полет.
Раздялата ни – горчиво-сладка като морска пяна,
Ще остане запечатана във вечността на този миг.

Още любовни стихотворения

Любов, Блага Димитрова

Не бързай, шепне таен глас,
Часът на любовта не е узрял!
И аз, непоправима, непослушна,
послушах, Господи, единствен него.
Защо, самата аз не знам.

…

Любовно тайнство, аз не те познах
в разпукнат миг на пролетта.
Как осезаемо е недокоснатото,
как ненапитото – опиянява,
как всичко е любов!

Стихове за живота

#1

На живота цветността обичам!
Слънцето да бъде
в небето и в душата!
Обожавам да се обличам
в цветни багри на дъгата!
Усмивки да блестят край мене
и на липа да ми ухае
много дълго, дълго време!
Щастието ето тъй долита,
като цветни хвърчила през лято!
Само на цветното разчитам,
За да живея истински богата!

Галя Кръстева

#2

Сама съм в компания, в колата, в дома,
И няма какво да ме радва.
Светът е огромен, но пуст, без душа,
Когато те няма в живота ми.
Уча се да живея без вопли,
Да нямам желания, мечта и надежда.
Уча се просто тихо да съществувам,
И да спра за теб да се оглеждам.
Но само да срещна очите ти,
Целият план се проваля.
Обещанията ми отиват по дяволите,
И клетвите – в коша.
Сърцето ми отново запява,
В душата ми покълва надежда.
Отново телефона поглеждам –
Да се обадиш или да влезеш във фейса.
Чакам! Просто чакам моето време,
когато отново ще дишам.
А сега нека времето да минава,
Докато безгласно те викам.

#3

Какво е това любовта,
Обяснението е невъзможно.
Какво е това любовта,
Формулата е проста и сложна.
Има сълзи, има и горест,
Има мечти, има и обич.
Има и нежност, също и грубост,
Има и сила, и доста слабост.
Какво е това любовта,
Никой не успява да я опише.
Но не ми трябва да разбера,
Стига ми само да я преживея.

#4

Всичко минава – проблеми, тъга.
Затънали в грижи, в душевна тъма,
В предателства, загуби, в амбиции разни
Забравяме, че сме преходни
И че сме смъртни. И празни.
Ако няма любов, няма нищо у нас,
Ако нямаме чувства, ако нямаме страст.
Ако драпаме в живота или караме вяло,
Нищо чудно да го пропуснем изцяло.

#5

Вселената ни насочва и ни съветва.
Води ни до врати и ни къса билета.
Праща ни хора без грим и без маски,
Показва ни пътища, прави подсказки.
Ако не виждаме, настойчиво тропа,
Насочва ни в избрана от душата посока.
Няма случайности, няма лъжа,
Нито късмет, нито лоша съдба.
Всичко в живота ни има задача
Да ни насочва към светлината.
Всичко е подчинено на Божия ред,
В който Любовта стои най-отпред.
Тичаме, бягаме по баналния график –
Дом, семейство, работа, трафик.
Ако сърцето ти трепне, поспри!
Заслушай се, отдай му внимание ти.
Няма случайности на тази Земя,
Само ни водят към Любовта.