8 упражнения по медитация, свързани с Адам Кадмон, Сътворението на света и др.

Осем упражнения по медитация за начинаещи, свързани с Адам Кадмон и сътворението на света.

1. Адам Кадмон, праобраз на света

Съществува един много интересен образ в Кабалата – на Адам Кадмон, прачовека, първообразът на всички хора и на Вселената. Той е съдържал в себе си абсолютно всичко, дори и Зодиака, и всичките звезди и съзвездия от небесната твърдина.

Така да се каже, Адам Кадмон е имал твърде богат вътрешен живот, защото за него всичко се е оказвало вътрешно. Разбира се, той не се е самосъздал, нито е възникнал по някаква нелепа случайност. Няма как да произхожда от маймуните, защото всички бъдещи маймуни, хора и растения са се съдържали в него. Бил е създаден от Бог, чиято цел е била един ден от него да произлезе новата, десета йерархия на любовта и свободата. Този прачовек е сътворен по образ и подобие Божии, както пише и в Библията. Явявал се е въплъщение на Божията надежда и вяра.Slide6

  • Защо се получава така, че Бог да вярва в нещо?
  • Не му ли е известно цялото бъдеще?
  • Не държи ли Той в ръцете си съдбата и на последната бубулечка?

Така се получава, защото идеята е била на човека да му се даде свобода. Сам да избере дали да бъде добър или лош, да се развива или да деградира, да обича или да мрази. Затова се е наложило в цялата игра да има и някакъв елемент на неизвестност, на вяра.

Знае се само бъдещето на по-елементарните същества и на хората, които са бедни душевно. За тях ще стане дума по-долу. Но на свободния човек няма как да знаеш бъдещето, иначе той не би бил свободен.
Днес ще посочим и няколко всекидневни упражнения, които засилват степента ни на свобода и будност. Това най-просто казано означава чрез своя Аз да контролираме събитията, които ни се случват.
Те ще бъдат разгледани в контекста на един абзац от книгата “Как се постигат познания за висшите светове”. Стигнали сме до 14 параграф. Той съдържа 9 изречения.

Ето видео запис на презентацията, изнесена в групата “Упражнения по медитация за начинаещи”. По-долу продължаваме с нейния текст:

Първото изречение е: “Още по-действено ще стане това, което сме постигнали чрез преклонението*, когато към него се прибави и едно друго качество.” От изречението разбираме, че следващите неща са изключително важни, иначе нямаше да има такова уточнение.

2. Утринни медитации от Щайнер

Slide7Второто изречение призовава да не отдаваме чак толкова решаващо значение на външните впечатления. Ключовата дума е “по-интензивен” във връзка с вътрешния живот на читателя. Казва се “...човек се научава да не отдава толкова голямо значение на впечатленията си от външния свят, а напротив той развива в себе си все по-интензивен вътрешен живот.”

Сивия дракон на всекидневието” е термин, използван от някои окултни автори за обозначаване опустошителната сила на обичайния живот, който е насочен само навън от човека. Този живот води до скука или пък до пълната несвобода. Отвсякъде изскачат нови ангажименти, шефът звъни и казва “Ти знаеш ли сега какво ще направиш”; нотификации от Фейсбук и скайп издават разсейващи звуци и т.н..

Фигурин лесно отслабване диета отслабване 10 килограма

В по-стари времена хората всяка сутрин са ходели на литургия, за да се предпазят от този Сив дракон. Така още от началото на деня те са си давали един духовен старт. Така се е целяло да не допуснат ариманичните сили на всекидневието да ги обсебят изцяло. Днес човекът постепенно сам си става свещеник и вече няма нужда някой да му казва какво да прави. Но и сам отговаря за постъпките си.

В книгата “Указания за езотерично обучение” са дадени много примери за сутрешни медитации, но те са били предписвани от Рудолф Щайнер на конкретни хора. Всеки сам в практиката намира най-подходящото за себе си и го модифицира. То също така може да не е едно и също цял живот, а да се променя в съответните периоди.
Общият смисъл на повечето от утринните медитации е този, че събуждайки се, човек напуска лъчезарния духовен свят и се присъединява отново към физическия. Това той се надява да стане в пълно присъствие на Аза, тоест колкото се може по-свободно и осъзнато.

Например ето една такава подходяща утринна медитация:

По-сияйно от Слънцето,
По-чисто от снега,
По-фино от етера
е Себето,
Духът в моето сърце.
Това Себе съм аз,
Аз съм това Себе.

3. Разпиляване в сетивните впечатления

Slide11Третото изречение говори за “нахвърляне” и “разпиляване”. Човекът е разфокусиран и нищо не зависи от неговия Аз. Нещо външно постоянно определя какво да прави, той е тотално несвободен. В това изречение се казва: “Човек, който се нахвърля от едно сетивно впечатление към друго и е склонен към непрекъснато “разпиляване”, не намира пътя към Тайната Наука.”
Когато се “разпиляваме”, ние загубваме будното си съзнание. Подобно нещо се случва при заспиването, докато астралното тяло на човека напуска физическото му тяло и се разтваря в целия Космос. Щайнер прави сравнение с капка малинов сок, попаднала в бъчва вода. Ако ние успеем да задържим целостта си и не се разтворим в бъчвата-Космос, ще запазим будното си съзнание и след като заспим.

Вижте тези подобни и свързани публикации, преди да продължите с четенето надолу:

Затова едно много интересно упражнение е, когато сънуваме, да се опитаме да си видим ръцете. Това ще ни пробуди в съня и от този момент нататък вече сънуваме в по-високо съзнание.

Впускайки се в сетивните впечатления, без да имаме обезпечен контрол на Аза, тоест когато се разпиляваме, ние изпадаме в състояние на спящо бодърстване. Затова упражненията по концентрация са много важни. Няма да можеш да видиш ръцете си насън, ако в така нареченото си будно състояние не успяваш да се съсредоточиш по своя воля върху една-единствена избрана от теб, а не от някой друг, мисъл.

4. Разчитане на външните впечатления

Slide14Четвъртото изречение казва да не оставаме глухи за впечатленията си от своя богат външен живот, но да ги обхванем от вътрешния си живот.

По това време на годината около Петдесятница расте силата на възприятията, така че е особено уместно сега да се мисли за външно и вътрешно. Когато говорим за впечатления и за тяхното обхващане от вътрешния ни живот, вероятно става дума за включване на духовната функция на всяко от 12-те сетива. Това означава да се опиташ да разшириш техните граници, да се вслушаш в това, което по принцип не се чува, да видиш невидимото. Ако не успееш да проникнеш зад привидността на събитията от деня и да ги разчетеш като знаци, като букви, това значи да прекараш времето си в сън, в илюзия.

Всичко, което се случва, първо е било помислено от някого, били са създадени духовните предпоставки за него и следователно то има конкретно значение. Зад всяко събитие, което идва към мен, стои същество, което иска нещо да ми каже, да ми постави някаква задача.
Добро упражнение в тази връзка е: Когато с нас се случи нещо, да се попитаме:

  • в резултат на кой наш душевен процес се появява това събитие?
  • Кое наше вътрешно състояние, желание, чувство, лош навик или черта от характера ни е станало причина за възникването на това иначе външно обстоятелство?
  • Как съзнанието ни е формирало битието?

5. Природата като изкуство

Slide17В петото изречение се говори за една планинска местност и как тя може да поражда различни изживявания в зависимост от това, дали наблюдателят има богата или бедна душевност.

Днес много хора вярват, че нямат душа, но ако им кажеш, че имат бедна душевност, се обиждат. Под “духовност” пък разбират грънците, народните носии и други такива неща. За тях духът не съществува, но ако ги наречеш бездуховни, ще се разсърдят.

Добро упражнение за такива случаи е: Когато наблюдаваме природна местност или градски пейзаж, да се запитаме:

  • Кое е художественото в тази картина?
  • Какво можем да кажем за нейната композиция?
  • Какви чувства предизвикват у нас съчетанията на цветовете в нея?
  • Какво значение има тя за нас?
  • Какво ни казва за нас самите?
  • Каква метафора се съдържа в нея?
  • Защо я виждаме?
  • Защо я разбираме?
  • Какви задачи поставя тя пред нас?
  • Какъв житейски и биографичен път ни е довел до нея?

Откриването на художествени значения в природните картини, на смисли, чувства и послания не е от вчера. То е една от причините за възникването на пейзажната живопис.
Ако отговорите на горните въпроси са заучени, наизустени, ние сме по-близо до човека с бедната душевност. Ако са живи и възникват интуитивно в момента на наблюдение и питане, значи се придвижваме в посока на този с богатата душевност.

Евелина Лютова

6. Емпатия: Ключът за смисъла и красотата

Slide20Шестото изречение казва, че ключът за красотата на външния свят се намира във вътрешните ни изживявания.

Това започва да звучи доста странно, ако вникнем по-дълбоко в него. Не само красотата, но и смисълът, и възможността за промяна на външния свят се намират във вътрешните ни изживявания. Красотата затова е красота, защото се надява, че ще се намери кой да я оцени. Ние сме едно цяло с външния свят (и това може да бъде потвърдено от всеки друг човек, освен от нас самите, които вечно се чувстваме отчуждени от света). Само докато сме в така нареченото будно състояние, ние имаме усещането, че сме отделени от света. А всъщност външните фактори са израз на вътрешни състояния и обратното.

Чудесно упражнение в тази връзка е емпатията: Да се опитаме да изживеем вътрешно това, което идва към нас като външно:

  • Например мислите или болката на човек, с когото се разминаваме по улицата.
  • Чувствата, които изпитва някое животно, което наблюдаваме: Защо мърка или ръмжи, защо бяга, къде отива?
  • Жеста на някое дърво: Защо изглежда така, както изглежда?

При емпатията възприемаме външното като част от себе си. Това се постига чрез:

  • вътрешно безмълвие и неутрализиране на симпатиите и антипатиите;
  • потискане на вечния стремеж да наложим мнението си;
  • заглушаване на паразитните мисли;
  • отдаване чрез преклонение на това, което идва отвън.

Емпатията е универсалният преводач, който се дава на апостолите в деня на Петдесятница. От небето, от Светия дух върху главите им слизат езиците на един общ за всички огън и те започват да разбират всякакви езици. Тогава те проумяват какво означава “ключът за външния свят се намира във вътрешните ни изживявания”. Мислите на събеседника ни се проявяват в нас като наши мисли. Животното чувства с нашето сърце. Природната красота се осъществява, именно се осъществява, в нашата душа чрез нашия естетически усет.

7. Кога следствието поражда причината?

Slide22В седмото изречение се говори за един пътуващ по море. Дали неговите изживявания ще бъдат незначителни или той ще долови вечното слово на мировия дух и тайните на сътворението. То гласи: “В душата на човек, който пътува по море, могат да възникнат незначителни вътрешни изживявания; докато друг при същите условия ще долови вечното слово на мировия дух и ще му се открият много тайни от сътворението.”

Тук работата става съвсем сериозна. Вечното слово на мировия дух се свързва с окултната писменост, за която сме говорили и по-рано. Нейните огнени букви са събитията. Тях ние можем да се научим да ги виждаме. А смисъла им разчитаме, когато започнем да ги подреждаме. Те могат да получат различен смисъл при всяка една подредба. Веднъж събитията ни вадят едно значение, друг път друго. Важно е да не се следва задължително причинно-следственият ред, защото той е характерен за несвободното ежедневие, за слабаците.

При живото мислене ние сме свободни от причинно-следствените връзки. Защото например свободният човек може да си поставя цели. При целеполагането целта, крайният резултат, става причина за действията, предхождащи постигането на целта. Тоест причината се намира в бъдещето, а следствието е в настоящето. Само хората, които нямат цели, се подчиняват изцяло на причинно-следствения ред. Това важи и за споменатите в изречението тайни на Сътворението. Сътворението започва от бъдещето, от визията за това, което Бог е искал да създаде: Един свят, който е добра среда за възникването на свободата, благодарение на човека. Той, допускайки безброй грешки, се учи как да се развива и да постига целите си.

Добро упражнение за случая е: да потърсим примери в деня си, при които поставянето на цели е променило връзките между причините и следствията.

8. Тайните на Сътворението

Slide27В осмото изречение се казва, че трябва да развием плодотворно отношение чрез работа с чувствата и представите си. Плодотворно значи ТВОРЧЕСКО. Това става чрез умело отношение към собствените ни чувства и представи.

Магията, раждането на дете и създаването на изкуство са примери за творческо проектиране на вътрешния ни живот върху външния свят. Художникът предава свои идеи и чувства, като така въздейства върху възприемателите на творбите си и на някои дори променя живота. Майката произвежда на света самостоятелно същество. То се отделя и отчуждава от нейния организъм и душевност и започва собствен живот. При магията също така се проектира навън вътрешната ни воля. Подобен процес е и създаването на света ex nihilo “от нищо”. Творчески акт, резултат от една идея. Когато пътуваш по море, небето и водата се сливат и трябва да положиш усилия, за да ги разделиш.

Чудесно упражнение в тази връзка е така нареченото отделяне на чувствата. Да намерим подходящите цветове за чувствата, които ни вълнуват в момента, и да ги нанесем на хартия със сухи пастели или други средства. Да опишем в стих представите, които имаме. При такъв творчески процес се наблюдава как вътрешният живот става причина за възникването на нещо обективно във външния свят. Ние отделяме част от себе си. Тя става външен обект на по-лесно наблюдение в сравнение с времето, когато е била вътрешна. Даваме си сметка, че при Сътворението на света се е случило нещо подобно. Така откриваме божественото в себе си.

9. В какво вярва Бог и на кого се моли?

Slide299. В последното изречение от абзаца се казва, че БОЖЕСТВЕНАТА КРАСОТА първо я намираме в себе си после вече може във външния свят.
Чарлз Тарт, психолог, ученик на Георгий Гурджиев, налага понятието за 4 вида съзнание – сънно, състояние на невнимателност, на внимателност и пробуждане. Думата внимание е славянска и означава да вложиш нещо в себе си, тоест да го овътрешниш, да разгледаш неговата проекция в себе си. Или тук може да се каже другояче в духа на това, за което говорим сега: Да откриеш неговите корени в себе си. Сетивните впечатления в обичайния си вид потискат съзнанието до ниво сън. Внимателността едновременно навън и навътре ни открива красотата и значенията, които биха били невидими за нас, ако гледахме само навън. По подобен начин се случва и откриването на Бога.

Адам Кадмон, както казахме, е първоначалният човек, или човекът по принцип, първообраз не само на хората, а и на целия материален и нематериален свят. Него е създал Бог, вдъхвайки му собственото си дихание. Тази същност на човека е присъствала и в мига на сътворението. Ето защо светът и Вселената са антропоцентрични, тоест въртят се около идеята за човека. В моменти на медитация ние имаме възможност отново да достигнем състоянието Адам Кадмон. Това става с определени упражнения, за които сме говорили по-рано.

Погледнете и тези подобни теми, преди да видите как продължава надолу този текст:

Така нареченото грехопадение е смалило този велик праобраз на човека до нещо наглед незначително, до прашинка в световната пустиня и до дребно винтче в машината на историята. Но идеята за него е останала все така действена. Той е религията на Бога. Може да се каже, че светът е храм на човека, построен от Бог. В него същият този Бог постоянно се моли на човека да успее в своята мисия, да постигне свободата, да познае любовта и да защити голямото доверие, което му е възложено.

И това е последното за днес, но най-амбициозно упражнение. Една сутрешна медитация, която помага за запазване на целостта и проумяване на единството ни с Бога:

В чистите лъчи на светлината
заблестява Божеството на света.
В чистата обич към всички същества
просиява божествеността на моята душа.
Аз почивам в Божеството на света
аз сам ще се намеря
в Божеството на света.


* Какво бяхме постигнали чрез преклонението? В душата ни се беше пробудила една сила, която привличаше качества от обкръжаващите ни същества. Те бяха скрити за нас преди този момент. Това изречение е метатекстов похват, подчертаване на това, което следва, което ще се каже. Но с този похват също така отново се подчертава и нуждата от преклонението пред истината. Тоест да не разчитаме на заучени отговори. Да сме готови във всеки един момент да научим нещо ново. Не да натрапваме възгледите си, а да чуем какво светът има да ни каже. Ключова дума тук е “по-действено” или “по-ефективно”, както е в оригинала.
Тези читатели, за които преклонението е нещо съвършено излишно, са махнали с ръка и са претупали предишните абзаци. Защото според тях преклонението е за слабаци. Сериозните хора имат материалистическо обяснение за всичко, което слабаците наричат тайна. А и винаги съществува доводът-трепач, основан на дълбока религиозна вяра (става дума за религията на материализма): “Науката все някъде го е обяснила, няма как да бъде тайна”.
**
Манихеите са казвали “Познай в свобода себе си в Бога и Бога в себе си”. Тоест ние сами трябва да се убедим в творческото си партньорство с Бога. Това нещо е възмутило свети Августин, който признава че не би повярвал на Евангелието, ако не беше авторитетът на Вселенската църква.
Впускайки се в сетивните впечатления, без да имаме обезпечен контрол на Аза, ние изпадаме в състояние на пълна несвобода. А свободно е едно действие, което е предизвикано от осъзнатите мотиви, идващи отвътре от човека. Ако някой авторитет ни казва в какво да вярваме и какво да правим, тогава ние не сме свободни и не би трябвало също така да носим отговорност за действията си, защото те не са съвсем наши действия. А във външния свят впечатленията и ангажиментите валят като порой. Човек се оказва свободен само в състояние на медитация, когато отдава значение на мотивите, които идват от вътрешния му свят.
Екстровертният човек изнася същността си във външния свят, той вече не я притежава, не може да бъде свободен, защото се разтваря в него. А за да запазиш съзнанието си, трябва да се научиш да удържаш целостта си, да не се разпадаш.

Презентацията е изнесена в групата “Упражнения по медитация за начинаещи”, към която можете да се присъедините ТУК и да участвате в редовните ни срещи в събота сутрин.
Още ТУК: Георги Календеров в Туитър
А ето ги и слайдовете от самата презентация:

За Ивелина Димитрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *