Поливане на азалия с лимон. Отглеждане в домашни условия, градинска азалия

Поливане на азалия с лимон. Отглеждане на азалия в домашни условия. Градинска азалия и Азалия Японика. Отглеждане навън като дърво, включително и през зимата.

Нека започнем с това, което най-често ни питат: Поливането на азалия с лимонов сок е популярен метод за поддържане на здравословна киселинност на почвата, което е от ключово значение за това красиво растение. Азалиите предпочитат кисела среда с pH между 4.5 и 6.0, а лимоновият сок помага да се постигне и поддържа това ниво.

Обикновено се препоръчва да се добавят няколко капки прясно изцеден лимонов сок или разредена лимонена киселина към водата за поливане на всеки 10-14 дни през активния вегетационен период. Този метод не само подкислява почвата, но и доставя важни микроелементи на растението, което може да доведе до по-обилен цъфтеж и по-наситен цвят на листата.

Важно е обаче да не се прекалява с киселинността, тъй като твърде ниско pH може да навреди на корените на азалията. Затова е добре да се следи реакцията на растението и при нужда да се коригира честотата на поливането с подкиселена вода.

Подарили са ви азалия: това едно от най-красивите стайни растения; малцина ще откажат да се порадват на прекрасните й, щедри цветове. Но често не можем да се справим с красивия подарък: не един любител е споделял, че скоро след придобиването на такова цвете то прекратява цъфтежа си и загива.

Наистина – чудесната азалия си е растение с претенции. Бъдете сигурни, че ще ви се отблагодари с прекрасни, пищни цветове, стига да й създадете подходящите условия. Всъщност не е безумно сложно, въпросът е да спазваме няколко точни правила.

Как се прави?

Ако мислите, че азалия може да се отглежда само в стаята – грешите. Това създание от групата на рододендроните съществува в множество разновидности; някои са топлолюбиви и загиват зиме навън, други успешно се развиват на открито и издържат до минус 25 градуса.

Отглеждане в домашни условия

Ако сте решили сами да си купите азалия – изберете храстче с повече неразтворени пъпки. Такъв екземпляр ще се адаптира по-бързо към новите условия и цъфтежът му ще е по-продължителен и пълноценен. Освен това не се колебайте да огледате растението много подробно и внимателно, дори цветарите да ви гледат накриво – убедете се, че няма признаци на болест или действия на вредители. Ако по цветето има пожълтели или изсъхнали листа, то може да е болно или грижите за него да не са били добри.

Осветление

Трябва предварително да сте избрали и подготвили място с подходящо осветление за деликатната азалия. Растението е светлолюбиво, но не бива да е изложено директно на слънчевото греене. Най-доброто за него е източното изложение, но понася също и западното. Азалията се чувства добре и в полусянка; между другото – светлината, която пада върху цветето, трябва да е разсеяна. Такава е ако прозорецът е закрит с прозрачна завеса.

През октомври-ноември азалията започва да формира цветни пъпки и тогава й е необходима повече светлина. Помислете за допълнително осветление в сумрачните часове на късия есенен ден; това ще се отрази добре и на вашето настроение.

Температура

Правилният температурен режим също има важна роля при отглеждането на азалии. В домашни условия най-добрата температура за растението е в диапазона 15-18 градуса. При формирането на цветните пъпки температурата в стаята трябва да е дори по-ниска, някъде около 12-15 градуса. Ако при отглеждането на цветето се спазва споменатият температурен режим, цъфтежът ще е наистина щедър.

Подходящата температура всъщност се поддържа по-лесно през есента и зимата, отколкото през лятото. Добър вариант е саксията да се изнесе на балкона, но не и ако той е южен. Азалията понася климатизирани помещения, в които температурата през лятото е около 20 градуса.

Влажност, поливане

Прекрасната азалия се нуждае от въздух с повишена влажност. Така че пригответе си пулверизатор и го зареждайте с престояла няколко часа вода със стайна температура. Много внимавайте с пръскането, когато азалията е разцъфнала: задържането на водни капки върху нежните цветове може да ги накара да потъмнеят. Хубаво е около саксиите с азалии да поставите някакъв съд с вода.

Много е важно да не сбъркате с поливането. То се отразява на растежа и на правилното развитие на храстчето. Има си правила за тая работа и е добре да сте наясно с тях. Ето ги:

• Растението се полива редовно, като по време на цъфтеж трябва да е обилно.
• Почвата в саксията не бива да пресъхва в никакъв случай! Ако това все пак се случи – потопете цялата саксия в съд, в който сте заредили хладка вода. Саксията трябва да остане там за два часа. Запомнете: растението страда при суха почва, но може да загине, ако водата е прекалено много.
• Ако поливате с вода от водопровода, оставяйте я предварително да престои поне две денонощия: за толкова време от нея ще се изпари обичайният дезинфектант – хлорът.
• Ако искате цъфтежът да е по-щедър, веднъж на две седмици капвайте във водата за поливане 2-3 капки сок от лимон.

Почва

Стайната азалия се чувства най-добре в саксия, заредена с кисела почва; показателят й Ph трябва да е около 4-4.5. Добрите разсадници у нас имат различни варианти за саксийна пръст и може да се доверим на специалистите там при избора на вариант.

Ентусиастите са склонни да си направят почвената смес и сами, но за целта ще им се наложи да направят екскурзия до планинска местност с иглолистни дървета. Най-добра почва за азалиите е композиция от угнил мъх, почва с угнили борови иглички и кори, пясък. Тези три съставки трябва да са в съотношение 1:2:1.

Не бива да се забравя и това, че на дъното на саксията задължително се прави три сантиметров дренаж от дребни камъчета. Така по-лесно ще се освобождаваме от излишната течност и няма да причиним гниене на корените.

Условията за отглеждане на азалия у дома можем да обобщим в следната проста табличка:

В градината

Отглеждането на азалии на открито е малко позната практика у нас, заради климатичните особености. Ако все пак ентусиазмът ви е в повече, можете да опитате – с едно наум, че този вид красиво растение не обича нито много високи – нито много ниски температури; нито пороини дъждове – нито продължителни сухи горещини.

За информация – азалии за градината могат все пак да се избират между сортове, които са два типа: вечно зелени и листопадни. Всяка разновидност си има особености, например:

• Вечно зелените предпочитат добре осветени терени, но не се чувстват добре при директно слънчево греене. Светлината им трябва да е разсеяна, най-добре да има лека полусянка. Оптимално решение е засаждане близо до стена със северо-източно или северо-западно изложение.
• Листопадните също търсят защита от ярко слънце, както и от ветрове. Мястото им е под високи дървета с рехави корони, през които светлината ще ги облива омекотено.

Претенциите на градинската азалия към почвата са същите, както и на стайната: олекотена, кисела. Ако теренът не отговаря на тези условия, може да се смени повърхностният пласт в зоните за засаждане на дълбочина 40-50 см. Варианти: готова почва за азалии и рододендрони от разсадника, или саморъчно приготвена смес от торф, горска пръст и пясък.

Най-доброто време за засаждане на растението на открито е през пролетта. За всяко храстче се приготвя ямка с ширина 70 см и дълбочина 50 см, като на дъното се насипва дренажен пласт от чакъл, едър пясък, счукана тухла. След засаждането поливаме, утъпкваме пръстта около корена и настиламе мъх и борови иглички.

• И в този случай е важно да не оставим азалията на сухо или да прекалим с поливането. Освен това растенията на открито трябва да се подхранват три пъти в рамките на активния период: след засаждане, преди началото на цъфтежа, през есента. Използват се най-добре готови торови смески за такива растения; те се влагат във водата за поливане и се внимава прилагането им да става на разстояние около 25 см от стеблото.

Цена и откъде можем да си вземем

Макар да е сравнително ново за родния цветарски пазар, растението присъства на него доста активно. То е търсено и купувано по-често като подарък, тъй като наистина е ефектно при интензивен цъфтеж. Саксия с азалия може да е много по-красив жест от добре аранжират стилен букет. Да не забравяме, че немалко хора имат резерви към т.н. рязани цветя; често животът им във вазата е твърде кратък заради триковете, с които търговецът ги е поддържал свежи на борсата или в цветарския магазин.

Днес азалия може да се купи и в малък цветарски магазин, или от щанд в големите търговски вериги, където се продава всичко: от риба и зеленчуци – до бормашини и бельо. Простичък съвет: отделете си време и идете до най-близкия разсадник. Там е мястото, където за растенията се полагат професионални грижи; там можете да получите и съвети за правилни грижи към избраното цвете.

Цените са доста различни; могат да се намерят малки азалии по 6-7 лв (цветна борса ProPlants), бяла азалия от magasini.net по 9 лв; розова азалия японика от goldenplants.bg по 3.90 лв. Сайтът strelicia-bg.com е с информация за няколко варианта извън сезона, като цените се движат от три до 33 лв за бройка. Значителна част от предложенията са за азалии, които могат да се отглеждат на открито.

Болести, препарати

Ако любимата ви азалия изведнъж започне да линее или развитите цветни пъпки съхнат и се ронят, това още не означава болест или вредител: възможно е в стаята да е по-топло, отколкото растението обича; не му достига влага, въздухът е твърде сух.

Ако пък листата пожълтяват и падат, а цъфтенето е оскъдно, може почвата да не е подходяща или водата да е прекалено твърда. До някаква степен това са поправими проблеми. Ако обаче те са системни, растението става податливо на различни заболявания като ръжда, брашнена мана, гъбичната фузариоза.

• Ако растението се отглежда в топла и суха среда, заплаха за него е акарът. Този вредител е причината листата на цветето да придобият кафяв цвят и да опадат. Още при първите симптоми за подобно присъствие трябва да се огледа обратната страна на листата: по нея се вижда нещо като паяжина. В ранна фаза на заразата може да се постигне успех, като пръскаме внимателно със сапунен разтвор. Посъветвайте се със специалист какъв инсектицид е най-добре да използвате в такъв случай.
• Типичен за растението е т.н. азалиев молец. Той е особено опасен за градинските азалии – вредителят причинява изсъхване, цветните листчета се навиват и опадват.
• Опасен е и ягодовият акар, който забавя развитието на растението и впоследствие то загива. Основен симптом за присъствито на акра е сгърчването на листата като лодчици и поява на множество пъпки на място, където трябва да се развива само една.

Припомняме, че азалиите се нуждаят от кисели почви, затова най-добро решение в тази посока е почвата от иглолистна гора. Ако нямате достъп до подобна, най-добре е да си купите специална за азалии и рододендрони от разсадник или цветарски магазин.

Подхранването с изкуствен тор трябва да следва график: необходими са поне три наторявания, но най-добре е да се дава на растението малка порция веднъж седмично през пролетта и лятото. Подходящи са амониев сулфат, амониева селитра, суперфосфат, калиев фосфат. Особено важно е в периода, когато се образуват цветните пъпки, подхранването да е със суперфосфат, 15 г на 10 л вода.

Размножаване

Размножаването на азалия може да се усвои и в домашни условия; времето за размножаване на растението е пролетта и лятото. Използват се резници, като се избират млади клончета след края на цъфтежа.

Още информация и източници на руски: Азалия: Кратко описание на отглеждането ѝ; * Азалия: Описание, грижи, болести; * Как да се грижим за цветето Азалия в домашни условия.

Най-добрите клончета се отрязват внимателно с дължина не повече от 15 сантиметра. Премахват се внимателно 2-3 листчета от долния край, така че да остане около 5 см голо стебло. Резниците се потапят в разтвор от кореновия стимулант хетероауксин за най-малко 6 часа. разтворът се приготвя от две таблетки от препарата в литър вода.

Така приготвени, резниците се засаждат на дълбочина около 3 см; всеки стрък се похлупва със стъклен буркан. В рамките на месец стръкчето развива коренова система и може да се премести в нормална саксийка. Преди това обаче е необходимо да го подготвим да живее без похлупак – стъклото се маха за час първоначално и постепенно този престой на въздух се увеличава.

Подрязване

Обикновено азалията се оформя като малко дърво или храстче. Ако искаме да постигнем такъв ефект, трябва да изберем право и силно клонче в централната зона на азалията и да я привържем отрано за опора. Така ще си гарантираме съвършено стебло за “дървото”. От време на време саксията с азалията трябва да се завърта, за да не се изтегли развитието в една посока, а именно към прозореца.

Когато стеблото стане достатъчно високо, прекъсваме връхчето му. Най-добре е това да се направи, когато достигнатата височина е около 12 см. От този момент растението ще започне да се разклонява. Със същия прост трик започваме да оформяме и короната му, като ограничаваме развитието на страничните клончета. Прищипването трябва да се прави три пъти в годината. Последното е в средата на август; ако след него растението развие още млади издънки, те трябва внимателно да се премахнат.