Български поговорки и пословици. Най-добрите 100

Богатството на българските поговорки и пословици

Народната мъдрост, предавана от поколение на поколение, се е съхранила в многобройните български поговорки и пословици. Те отразяват житейския опит, ценностите и мирогледа на нашия народ, предавайки важни житейски уроци по кратък и запомнящ се начин. Нека се потопим в това словесно богатство и разгледаме някои от най-интересните примери.

Български поговорки:

• Вълк в овча кожа
• Капка по капка вир става
• Бързата работа – срам за майстора
• На чужд гръб и сто тояги са малко
• Дума дупка не прави
• Парите не растат по дърветата
• Бели пари за черни дни
• Евтиното излиза скъпо
• Крушата не пада по-далече от дървото
• От трън, та на глог
• Преклонена главица сабя не я сече
• След дъжд качулка
• С един куршум два заека
• Вятър го вее на бял кон
• Мижи да те лъжем
• На гол тумбак чифте пищови
• От кол и въже
• Тъпан бие, хоро се вие
• Къде е потънала гемията
• Като риба във вода

Поговорки за труда и успеха

Българинът винаги е ценял усърдния труд и постоянството. Това личи в поговорки като “Без мъка няма сполука” и “Работата краси човека, а мързелът го грози”. Те подчертават, че успехът идва с усилия и постоянство. Друга popular поговорка гласи “Капка по капка вир става”, насърчавайки търпението и постепенното натрупване на резултати.

Интересно е да се отбележи, че някои поговорки за труда имат и по-ироничен оттенък. Например “Бързата работа – срам за майстора” предупреждава срещу прибързаните действия, а “Учи, за да не работиш” намеква за стремежа към по-лека работа чрез образование. Тези нюанси показват многопластовото отношение на българина към труда.

Мъдрост за човешките взаимоотношения

Много поговорки засягат темата за междуличностните отношения. “Приятел в нужда се познава” подчертава важността на истинското приятелство, изпитано в трудни моменти. “Който копае гроб другиму, сам пада в него” предупреждава срещу злонамерените действия към другите. А “По дрехите посрещат, по ума изпращат” напомня да не съдим хората по външния вид.

Особено интересна е поговорката “Крушата не пада по-далече от дървото”. Тя говори за приемствеността между поколенията и влиянието на семейната среда върху формирането на личността. В същото време може да се тълкува и като предупреждение срещу прибързаното съдене на децата по техните родители.

Български пословици:

• Който се учи, той ще сполучи
• Лошата дума от лошо сърце излиза
• Всяко чудо за три дни
• Желязото се кове, докато е горещо
• Който не работи, не трябва да яде
• Приятел в нужда се познава
• По дрехите посрещат, по ума изпращат
• Който копае гроб другиму, сам пада в него
• Без мъка няма сполука
• Работата краси човека, а мързелът го грози
• Ако не посееш, няма да пожънеш
• Който се смее последен, най-добре се смее
• Каквото посееш, това ще пожънеш
• Който пита, не се лута
• Лъжата има къси крака
• Ум царува, ум робува
• С търпение и постоянство всичко се постига
• Който високо лети, ниско пада
• Мълчанието е злато
• Човек се учи, докато е жив

Финансова мъдрост в народните поговорки

Отношението към парите и богатството също намира отражение в много поговорки. “Парите не растат по дърветата” учи на разумно отношение към финансите. “Бели пари за черни дни” насърчава спестовността и подготовката за трудни времена. А “Евтиното излиза скъпо” предупреждава срещу подвеждащите изгодни оферти.

Интересен нюанс внася поговорката “Парите не носят щастие, но го купуват на едро”. Тя отразява противоречивото отношение към богатството – признава се неговата сила, но се намеква и за ограниченията му. Това показва, че българинът цени и други неща освен материалното благополучие.

Разлика между поговорки и пословици

Макар често да се използват като синоними, между поговорките и пословиците има някои разлики. Поговорките обикновено са по-кратки изрази, които образно описват дадена ситуация, но невинаги съдържат завършена мисъл. Те често се вплитат в речта за по-голяма изразителност. Пословиците, от своя страна, представляват завършени изречения, които изразяват конкретна поука или мъдрост.

Например, “Вълк в овча кожа” е поговорка, която образно описва лицемерен човек. А “Който не работи, не трябва да яде” е пословица, изразяваща цялостна житейска философия. Въпреки тази разлика, и двете форми са еднакво ценни за предаване на народната мъдрост.

Богатството на българските пословици

Българските пословици покриват широк спектър от житейски ситуации и мъдрости. “Който се учи, той ще сполучи” насърчава образованието и личностното развитие. “Лошата дума от лошо сърце излиза” говори за връзката между вътрешния свят на човека и неговите действия. А “Всяко чудо за три дни” напомня за преходността на нещата, които ни изглеждат необичайни или впечатляващи в момента.

Особено интересна е пословицата “Желязото се кове, докато е горещо”. Тя не само съветва да се възползваме от благоприятните възможности, но и подчертава важността на правилния момент за действие. Това показва, че българинът цени не само усърдието, но и умението да се разпознават и използват подходящите моменти.

Дълбочината на народната мъдрост

Разглеждайки богатството на българските поговорки и пословици, не можем да не се възхитим на дълбочината на народната мъдрост. Те не само предават житейски уроци, но и разкриват нюансите в мисленето и ценностите на нашия народ. От трудолюбието и постоянството до човешките взаимоотношения и отношението към парите – всички аспекти на живота намират отражение в тези кратки, но съдържателни изрази.

Тези словесни бисери ни напомнят за важността на опита, предаван от поколение на поколение. Те ни учат да бъдем по-мъдри в решенията си, по-внимателни в отношенията си и по-осъзнати в действията си. В свят на бързи промени и информационно претоварване, тези древни мъдрости ни връщат към основни истини и ценности, които остават непроменени във времето.

Тъпи ли са наистина българските народни поговорки

Години наред промиват мозъците на децата с изпрана в чужда угода история, вече берем горчивите плодове. В мрежата се появи текст с тълкувание на едни от най-популярните народни български поговорки. Наистина е изумително как всеки схваща посланията по различен начин.

Поговорките са окачествени са като вредни.

Вероятно такова тълкувание се определя според средата, в която е живял или живее човек, според изградения си мироглед. Но истината е, че вече години наред промиват главите на децата в училище с фалшива, изпрана в угода на чужди интереси история. Това може да е една от причините за това изкривено тълкуване на народните мъдрости.

Има обаче и друг прочит.

“Преклонена главица, сабя не я сече.” Обяснява ни се, че ако се снишиш, ако се унижиш ще оцелееш. Това бил смисълът.

Нашето тълкуване: Тази поговорка масово се използва от българите като упрек и подигравка към мухльовците. За разлика от честните и смелите. Не казвайте, че не сме такива. Вижте историята ни – не тази, с която сега промиват мозъците на децата. Истинската българска история, която си е заслужила признанието чужди изследователи да наричат България Държава на духа.

“Да би мирно седяло, не би чудо видяло” – тази поговорка не е тежък камък върху българската народопсихология

Най-често я чувахме от бабите и дядовците си при поредната беля, която е с последици – или някой е получил рани, счупил крак или ръка, или някой е обиден незаслужено.

“Много хубаво не е на хубаво”

Тук вече сме съгласни с тълкуванието на автора. Има и друг вариант: Днес много се смях, нещо лошо ще ми се случи.

Нашето тълкувание: Това не е защото народа ни е тъп, а защото много, много е страдал. Сега също големи прослойки от него страдат. И по-скоро човек не може да отпусне докрай душата си, за да се зарадва на фона на ежедневието си. А не защото отвратителната действителност е мечтата на живота му.

“Музикант къща не храни”

Добавка от нас – и поет, и художник къща не храни.

Истината е, че много хора на изкуството у нас мизерстват не на ужким, в това число и сега. Но това не е защото народът мрази артистичната общност – напротив, вижте в мрежата колко възторжени последователи имат успелите артисти. Но неуспялите приживе често живеят скотски живот – достатъчно е да споменем Ван Гог. Поговорката всъщност е загриженост от страна на близките на артиста да не стигне до просешка тояга. И още нещо – колко са богатите музиканти у нас? Тези като Гяуров, като Борис Христов и т.н. са били богати, благодарение на световните сцени. Българите са бедни и трудно всеки Божи ден хиляди ще могат да отделят от залъка си, за да отидат на концерт, представление, за да си купят картина. Не че не искат. От там и несигурната перспектива пред музиканта за достоен живот.

“Дума дупка не прави”

Тук тълкуванието е истински обидно. Силата на езика не била важна, искали сме да грухтим.

Нашето тълкуване – случва се понякога от лекомислие или припряност да изръсиш нещо, за което после много съжаляваш. Така че може да се изтълкува и така: казах ти тежка дума, но не я вземай пред вид. Но наистина може и буквално да се възприеме.

Авторът обаче сам показва и друга мъдрост, също народна: “Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя”. И тук нашето тълкувание е различно. Ако си човек, ще внимаваш какво казваш на човека до теб. От лоши думи човек може и да се разболее. Че повече.

Колко съсипани животи

има от лоши човешки взаимоотношения.

“Една птичка – пролет не прави”.

Къде си тръгнал, нищо не можеш да промениш. Тук сме съгласни, но пак само донякъде. Често околните охлаждат порива на другите. Но пък ако този порив е целта на живота ти, а не някакво моментно състояние на духа, никой не може да те спре. И такива опити за спиране често мотивират човека още повече да се докаже.

Но поговорката е валидна с пълна сила, когато става дума за борба за свобода и справедливост. Сам протестиращ под прозорците на правителството – ще бъде ли въобще забелязан?

“Крушата не пада по далеч от дървото”

Както и да се стараеш ще повториш грешките на родителите си, и животът м – също.

Нашето тълкуване: Тази поговорка е по-универсална. И сега се използва много често за хора, израснали в лоша семейна среда, които попиват лошите взаимоотношения и после често други страдат от това. Същото се отнася и за поговорката “Кръвта вода не става”.

Но има и положително тълкувание и на двете поговорки, също често използвани – работливи и умни родители, работливи и умни деца. А за кръвта? Когато човек попадне в много тежка ситуация, дори преди това по някакви причини да се е отдалечил и охладнял към роднините си, се оказва че те първи се притичват на помощ.

“Ден година храни” и “Бели пари за черни дни”

Част от тълкуванието е абсолютно вярно, особено през последните години. Как ни съдират кожите по празниците, например.

Нашето тълкувание: и тук монетата си има две страни. Едната е – дай да съдерем кожите на другите, че после не се знае. А другата е – сега е моментът, утре може да почиваш, днес – не. Навремето са го казвали най-често по време на жътва. А колкото за Белите пари за черни дни – грехота е този измъчен народ да се плюе заради тази си изстрадана мъдрост. Предишните поколения се преживели войни, кланета, гладували са и знаят как нямането може да ти смачка психиката и живота. Питате ли се как живеят пенсионерите сега с по 200 лева на месец, изгребали отдавна поради тази причина спестяванията си? Черни дни е имало, дай Боже да няма занапред, но не е сигурно…

“Мълчанието е злато”

Тази поговорка отново се обяснява с робската психика на българина.

Нашето тълкуване: Ако прекалено много бърбориш – има такива хора, които надуват главите на околните, със сигурност ще изръсиш някоя глупост, която може да има негативни последици. А какво да кажем, когато някой ти сподели болката си и след няколко часа за нея знаят още двеста човека….

“Учи, за да не работиш”

Тук вече бурно протестираме срещу фриволното тълкувание, а именно противоречивото отношение на българите към образованието.

Нашето тълкуване: това не само че не е вярно, но е вид набеждаване. Българите са продавали ниви и имоти, за да пращат децата си да учат. И сега повечето от българските родители изпадат в истинско отчаяние, когато децата им не искат да учат – знаем, че има такива. Виж за циганите нещата стоят доста по-иначе.

А втората част от поговорката – „за да не работиш”има реално продължение – „като мен”. Векове България е била аграрна страна. А това и сега си е за някои практики и култури, които искат човешка ръка, истински, понякога дори каторжен труд. Тук няма петдневна работна седмица – растенията и животните нямат почивен ден, тоест искат грижи.

За да се измъкнеш от моята каторга, това е смисълът. За българина всичко, което не е земеделски труд, е работа, но все едно не работиш. Който се е пробвал дори аматьорски с този труд, знае за какво става дума. Но аматьорът като го заболи гърба оставя мотиката и отива в магазина. Не и земеделецът, ако това му е поминъкът.

“Недей да откриваш топлата вода”

Българинът знаел, че каквото и да прави, вече е изпреварен.

Нашето тълкуване: не върви по отъпканите пътеки на другите. Какъв е смисълът да преоткриеш откритото от тях? Направи нещо уникално.

И Българите са го правили – като започнем от кирилицата, от Богомилството, и стигнем до Джон Атанасов и т.н.

Авторът на “Десетте най-тъпи български поговорки” е Георги Попов. Нашите не са десет, прескочили сме онова, с което сме съгласни с него, добавяли сме. Нищо лично, г-н Попов. Просто както повечето неща от живота подобно на монетата, си имат и друга страна. Но аман от набеждаване на този народ. Подхванаха го политиците в зората на така наречената българска демокрация – отиват в чужбина и първата им работа е да наплюят държавата си. Затова ни гледат с такова пренебрежение повечето европейци…

Питали ли сте как този унизен народ ражда деца, които обират всички медали по световни олимпиади по математика, физика, информатика? Те от нищото ли идват?…