Има ли задгробен живот (живот след смъртта), вечен живот и прераждане? ВИДЕО и мнения

Живот след смъртта? Има ли вечен живот? Какво е нужно да знаем за т.нар. задгробен живот? Какъв е отговорът на Църквата? Различните религии говорят различно за душата след смъртта, но има и страшно много общи неща! Християнството: ще живеем вечно.

Живот след смъртта

Ако човек умре, ще оживее ли? (Йов – 14:1-2, 14). Едва ли има зрял човек, който подобно на Йов, да не си е задавал въпроса: Какво става с мен след като умра? Умираме и стоп! – спираме да съществуваме? Погребват тялото ни, а после…? Има ли живот след смъртта? Откакто свят светува, човечеството се интересува от живота на земята, от смъртта и от това след нея. Какво ни очаква след като физическото ни тяло остане бездиханно – размислите по тази тема са в основата на всички религии. Смърт и безсмъртие. Тяло и душа. Безсмъртие, или живот във вечността? – от древността до днес различни са тълкуванията на богослови, философи, историци, биолози, физици, медици. Тези различия се появяват, защото са различни схващанията за безсмъртие на душата, за безсмъртие на тялото и за безсмъртието в преносен смисъл.

Как настъпва смъртта?

Какво е смъртта – това е въпросът на въпросите! Ако достигнем до отговора на отговорите, дали ще сме наясно за смъртта?

Умираш, твоята история свършва, точка – биологично си умрял, край! – какво повече те интересува смъртта, така разсъждава съвременният светски материализъм. Дори науката все още няма окончателен отговор – кога настъпва смъртта? С мозъчната смърт настъпва физическият край на човека, оповестява медицината.

Какво е смъртта? – по този фундаментален въпрос Библията е казала много и многократно. Казано най-обобщено, псалмите и древните пророци описват смъртта като „тишина“, „земя на забравата“, „пропаст“, „гибел“, „прах“. В Битие (2:7) четем, че източник на човешкия живот е свещеното дихание. Когато ни се отнеме свещеното дихание, идва смъртта, според логичното заключение на Псалм 103. Но! Следва едно голямо библейско „Но“! Защото:

„Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие” (Премъд. 2: 23).

Тъй като:

„Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите“ (Премъд. 1:13).

Има ли задгробен живот?

Човек се ражда смъртен; и ще прояви голяма мъдрост, ако се страхува не от смъртта, а от греховете си – съветва ни Св. Йоан Златоуст, изключителният богословски творец на Източноправославната църква. Преди всичко е важно да знаем, че според християнството смъртта е преди всичко духовно явление. Смъртта е отделянето на човека от живота, тоест, от Бога. Защото единствено Господ дарява живот; Той е самият живот

„Исус рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“ – Йоан. 11:25-26.

Според християнството смъртта не е задънена улица. Не е ковчег, не е гроб, не е жалейка. Нито пък антоним на живота. Душата и тялото се разделят временно, това е част от живота до Второто пришествие на Спасителя. Смъртта е отворена врата към вечността? Душата ли минава през нея? Какво става с нашата душа, след като тялото ни бъде положено в гробищата или бъде кремирано? В Евангелие от Матея (10:28) Исус казва:

„И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената”..

Земният ни разум, явно, не може да проумее задгробния живот. Затова, без значение дали сме вярващи или не принадлежим към каквато и да е религия, въпросите остават.

Въпросите са много:

• Къде отива душата след физическата смърт?
• Къде се намира душата на починалия?
• Извървява ли някакъв път, или стои на едно място?
• Има ли етапи, през които душата преминава по пътя на човека в другия свят?
• Защо, според православието, се правят помени на 3-ия, 9-ия и 40-ия ден след смъртта на човек?

Религиите за явлението вечен живот

За душата, за Отвъдното, за Страшния съд различните религии имат различни обяснения. Те не се основават на научни доказателства, а на собствената им догматика. В какво вярват християните, мюсюлманите, будистите, както и последователите на юдаизма и индуизма?

https://youtu.be/pwoISb924jQ

Християнството ни учи: Всички ще живеем вечно. А денят на смъртта ни е едновременно и рожденият ни ден за нов живот. След смъртта на тялото душата се отправя на път за среща със своя Отец. Каква ще бъде тази среща и какво ще се случи след нея зависи как сме изживели земния си живот, проповядва православието. Приближаването на смъртта не е стряскаща катастрофа и непоносима трагедия, а обратно на това – дългоочаквана и радостна среща с Господ – така е за посветилите живота си в служба на Бог и на ближните им. Други се доверяват на вероучението. Повечето хора просто се опитват да спазват различни ритуали, защото вярват, че пренебрегването им ще остави душата непречистена и витаеща ниско около земята и може да се превърне в зъл дух. Подобни неканонични вярвания са в основата на легендите за вампири.

Третият, деветият и 40-ият ден по пътя на душата към Бог са специални дни според Православната църква. Третият ден – освен че има духовно родство с Възкресението на Христос на третия ден след кръстната му смърт, но и символизира вярата на починалия и неговите близки в Света Троица и в евангелските добродетели: вяра, надежда и любов. А също и защото човек се е изявявал в дела, слова и мисли. Деветте дни се свързват с деветте различни по ранг Ангели, към които – като нематериален дух, би могъл да бъде причислен и починалият. Смята се, че помените на 40-ия ден са се утвърдили в църковната традиция „заради Възнесението на Спасителя“, което е станало на 40-ия ден след Неговото Възкръсване. Освен това през всичките тези 40 дни името на починалия се споменава в Божествената света литургия, а близките му се молят за него всеки ден. Специален е молитвеният помен, когато се изпълни една година подир смъртта на човека и после на всяка поредна годишнина.

Молитвата се определя като мост между земята и небето, свързва близките на „напусналия“ ги с Бога, в чиито ръце те предават душата му.

Ето една заупокойна молитва

от Православни молитвослов:

И така, Господ решава къде ще отиде душата след смъртта до Страшния съд – в Рая или в Ада. И е наложителна уговорката, че пътят, който душата изминава от земята към небето, а също раят и адът, не са реален конкретен маршрут и места, а по-скоро състояние на човешката душа – стремеж към Бог, редом с Бог или пък против Него. „Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен – четем словата Христови в Евангелието от Йоан, гл. 6: 40-47.

Категорично потвърждава това и свети Апостол Павел: „Когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“. Християните вярват, че с настъпването на Страшни съд Господ ще възкреси душите, ще каже тежката си дума, ще настъпи Божието царство – без злини и беди, така както го е оповестил Исус. Но какъв ще бъде животът на душата след смъртта – напомня ни християнското вероучение – зависи от живота на човек приживе, от връзката му с Бог и с другите хора. Всеки, който вярва, че “за Бога всичко е възможно” (Мат. 19:26) и се доверява на Спасителя, когато го докосне физическа смърт, ще види себе си в рая – редом с Христос. „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая” – обещава Исус на благоразумния разбойник. И още един цитат, допълващ темата:

„Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11: 25-26).

Според исляма, когато настъпи смъртта, се появява Ангел, който отделя душата от тялото на покойника. Ангелите определят кой е за рая, кой за ада. Едно е сигурно за мюсюлманите: ако са умрели за вярата си, попадат директно в Рая. В Райските градини върху тях ще се изсипе Божията благодат. Другите биват наказвани още в гроба. Всички, изповядващи исляма, вярват, че в деня на Страшния съд доброто ще бъде възнаградено, а злото санкционирано. Неверниците ще бъдат унищожени, а праведните – спасени. Може да има както духовно, така и физическо възкръсване – проповядва ислямът.

При юдейската религия и духът, и душата на покойника поемат към Господ – това за тях е Яхве, единият Бог, Творец и Господар на вселената.

Изповядващите юдаизма вярват в безсмъртието на душите и в задгробния живот (Шеол, където всички отиват без съд). Мнозина вярват и във физическото си възкресение. По тази причина те изключително старателно се грижат за гробовете, пазят покоя на мъртвите. Един ден пророк Илия ще възвести началото на Царството на Месията, което ще се възцари в целия свят. То ще се огрява от Божествената светлина и нищо отрицателно и зло няма да вирее там.

Според будизма всички измерения на човешката личност са тленни и възстановими; няма душа или нещо от този род, което е преходно. След смъртта си човек се преражда като човек, животно или растение, вярват будистите. Според тях единствено човешките дела определят бъдещето. Един добър човек може в развитието си да достигне божествени висоти или поне да стане полубог или дух. Върши ли злини, в следващия живот ще се превъплъти в демон или в призрак. Будистите вярват, че чрез медитация могат да постигнат нирвана и приживе. За едни тя е празнота, за други – просветление. Нирваната е състояние, при което човек е преодолял както страданията, ката и въжделенията си, това е състояние на изключителна, крайна наслада. Това просветление будистът постига, когато чрез житейския си път успее да разкъса кръговрата на преражданията си.

Индуизмът не познава и не признава Страшния съд. в тази религия властва самосъдът, тоест, човек сам се съди и наказва според делата си. Те предопределят кармата му. Каквито добрини или злини е вършил човек приживе, те ще предрешат в какво ще се прероди. Кръговратът на многото прераждания служи за пречистване. Когато приключат преражданията му, индуистът постига състояние на хармония и пълно щастие. Краят на реинкарнационния цикъл за индуистите се ознаменува с покой и единение с абсолюта на Божественото.

Антропософията: Тя не е точно религия, но дава отговор на много от въпросите, при които религиите се затрудняват. Според духовната наука на Рудолф Щайнер е по-правилно да се казва „животът между смъртта и новото раждане„, вместо „задгробен живот“ (защото гробът не е точно мястото, където животът спира или продължава). При смъртта просто Азът, астралното тяло и етерното тяло на човека напускат физическото му тяло и то бързо-бързо се разлага. Животът продължава за Аза на човека, за неговата вечна индивидуалност, която след няколкостотин години или по-скоро ще се прероди отново под формата на друга личност.

Това е и отговорът на въпроса „Как настъпва смъртта?“. След като физическото тяло е тотално изхабено или просто е извървяло физическия си път, то бива напуснато от своята духовно-душевна част, която го прави жив човек, според масовото разбиране. По-късно тази индивидуалност ще се прероди отново като бебе, с обновено и пълно с енергия физическо тяло и под друга самоличност.

Има ли доказателства за това?

Да. И те са пред очите ни:

• Всеки ден ние един вид умираме в съня и на сутринта отново се раждаме;
• Всяка година през зимата един вид растенията умират и напролет отново се раждат;
• На всеки 7 години всички клетки в тялото ни умират и биват заменени с нови;
• В рамките на един живот ние умираме и наново се раждаме на всеки 7 години: Първото раждане е при смяната на зъбите. После се раждаме още веднъж в началото на пубертета. Около 21 години се раждаме като хора, готови сами да се грижат за себе си. Нови смърти и раждания имаме около 28, 35, 42, 49, 56, 63, 70-ата година от живота си и така нататък. Разгледайте живота си на седемлетки и ще установите колко всеки път сте били различни. Сякаш различни хора са умирали и са се раждали отново в рамките на един-единствен живот;
• Обикновената седемдневна седмица също е такъв период на прераждане, който непрекъснато е пред очите ни.

Примерите са безброй. Доказателства – колкото искаш. Но за т.нар. задгробен живот не са нужни доказателства, защото те са измислени от материализма. Той трябва да се почувства и види.

Безсмъртие: Има ли живот след смъртта…

Праведните умират само привидно. Защото техният живот е в Божиите ръце. Те живеят вечно! Така е според Книга Премъдрост Соломонова. Образът на „божиите ръце“ в нея търпи развитие в Новия завет. В Евангелието от Йоан (10: 27-28) Господ Иисус Христос казва: „Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми“.

За всички ни животът на земята е изпитание. И заедно с това подготовка за онова, което ни предстои. А какво предстои? Според християнството, вечен живот очаква вярващите – заради непосредствената им близост с Бога. А другите, тях какво ги очаква? Те могат да постигнат вечен живот само, ако тръгнат по пътя на вярата в Божия син. „…който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века…” – казва Исус (Йоан 11:25-26). Християнската църква учи: вечен живот е отреден на всеки, но ще получи този дар само този, който не се отдава на светски изкушения, а се предава на Бога.

Чрез своето възкресение Христос е отворил вратите на Царството небесно – припомнят ни светите отци на православието – за вечното блаженство на всички, които са вярвали в него и са живели праведно. И нека не забравяме: човек е създаден за безсмъртие. Земният му път е само подготовка за бъдещия му живот и тази подготовка завършва с неговата кончина.

Вижте и ТОВА:

Калкулатор за ангелски числа на Дорийн Върчу!

Видео за безсмъртието на човека