Кехлибар. Видове бижута и цена. Свойства и ползи. Син и зелен цвят на камъка

Великият камък кехлибар и видовете бижута от него. Свойства на зелен, син и кафяв кехлибар. Ползи, цвят и цена. Откъде се взема? Как е на английски и др.

Кехлибар е вкаменена смола от иглолистни дървета. Наричат я пазител на времето, защото съхранява в себе си биологични частици и цели растителни и животински видове. В митовете е представен като сълзи на боговете и материализираната светлина на слънцето.
Той е само смола, но ценна. От него се изработват разнообразни бижута, които имат стойност и обаяние. Често се фалшифицира – не толкова заради печалбата, а защото е съвсем лесно да се леят форми от смола. Големите късове непременно трябва да се проверяват за автентичност. Как – помагаме с таблица.

Гаранция срещу измами е покупката на бижутерия със сертификат и държавен знак.

Видове бижута от кехлибар

Кехлибарът като суровина се използва в различни отрасли: в бижутерията, декоративно-приложното изкуство, промишлеността.

В бижутата чудесно се комбинира със злато, сребро или платина и буквално стопля ценните, но студени метали.

Кехлибарът се обработва предимно ръчно; не се шлифова многостенно, добър е за овални форми. Бижутерите препоръчват светлите камъни за млади момичета, наситено-кехлибарените – за зрели дами, тъмните за мъже.

Цена и откъде се вземат най-изгодно

Цeнaта на кехлибара се обявява за грам (в световен мащаб). Тя зависи от вида и качеството. Варира от 5 до 97 долара за грам. Най-скъпи са червеникавият, зеленият и светлосиният. Жълтите и само пресовани късове са не по-скъпи от 16 долара за грам.

Професионалистите са наясно как да си набавят суров материал. Широкият потребител пазарува готови продукти – бижута и предмети на приложното изкуство, от специализирани магазини. Ако бижутата са съчетание със злато или сребро, задължително трябва да се предават със сертификат.

Кехлибар се намира в частните обяви. Някои разпродават наследствени, други – ненужни бижута. Но това не значи, че продавачите не са наясно с цените. Понякога в частните обяви изделията струват в пъти повече, отколкото в специализираните сайтове.

Чрез обявите се организира и търговия, в някои случаи на добри цени. Например в момента чрез такава обява се продава син индонезийски кехлибар на слабо обработени късове, чиято цена е от 10 до 30 лв на брой според големината.

Най-лесно се намират броеници от кехлибар. Естествените струват от порядъка на 100 – 400 лв. Изкуствените стигат максимум до 100 лв. Отделни мъниста могат да се намерят по 3 – 5 лв.

По-долу даваме актуални цени от бижутерийните магазини и сайтове.

Обеци

При обеците цената зависи от благородния метал, използван в изделието. Кехлибар по-често се съчетава със сребро. Такъв комплект може да стане наша собственост срещу 20 лв, ако камъкът е неполиран.

При обработените образци цената зависи от размера. При обеците не се използват големи камъни, поради което можем да вземем естествен кехлибар на разумна цена от 30 – 50 лв.

Броеница

Ако купувате броеница, знайте, че те се различават според вярата – има мюсюлмански и християнски. Мюсюлманска от балтийски кехлибар струва около 200 лв. Арабска от същия вид камък – 350 лв.

Цената варира поради различия в използвания камък. Ако в кехлибара има вкаменелости, цената може да надмине 800 лв.

Гривна

Гривна от суров кехлибар се предлага срещу 18 – 28 лв. Зърната са с полуправилни форми, с големината на бобено зърно (8-10 мм). Подобни изделия за ежедневна употреба обичайно се правят на ластик, с дължина около 15 – 18 см.

Ако кехлибарът е на „чипс“, цената пада до 13 – 15 лв при описаните параметри.

Гривните от обработен кехлибар с крупни размери – от 4-5 см., са на значително по-висока цена – от порядъка на 90 – 120 лв.

Колие

Сребърно колие с висулка от кехлибар струва около 50 лв. Фигура с 2-3 камъка – около 80 – 100 лв. Само висулка се намира за около 20-30 лв. Популярна обработка е във формата на сърце.

Пръстен

При пръстените кехлибарът стандартно се съчетава със сребро. Подобни изделия струват в диапазона 100 – 200 лв.

Други

Брошки, игли за вратовръзка, копчета за ръкавели са други популярни приложения на прекрасния минерал.

Приложно изкуство: фpaгменти от минерала се използват за съчетания с други минерали, от които се изработват агломерирани образци – скулптури, кутийки, пепелници, шах, часовници, съдове. Нещата имат декоративна функция, но някои от тях са и с практическо приложение. Материалът позволява монолитно ваене, като резултатът са предмети с различен размер.

На практика обработката е безотпадна. И най-малките “трохи” кехлибар намират приложение, например стрити – за създаване на картини и икони. Богатата колористика на минерала е в състояние да предава множество цветни нюанси.

Други сфери

Mинepaлът се прилага в медицината – в лекарствени средства и лечебни прибори. В промишлеността от него произвеждат отличен изолационен материал, емайли, компоненти от химическия отрасъл, търсен е и в селското стопанство.

Видове по цвят

Най-богатите находища на кехлибар са в Русия и в страните от Прибалтика. Смолите от различни източници се различават по цвят. Този признак позволява да се разпознаят образци от САЩ, Канада и Мексико, от Италия, Украйна, Румъния, Азия. Най-ценен и добър за полиране е балтийският кехлибар.

Има над 300 нюанса на камъка: от облачно-бял до антрацитно черен. Най-разпространен е жълто-кафявият; има също оранжев, червен – с цвета на зрели вишни, наричан драконова кръв; бял, зелен, светлосин, прозрачен, чер.

Цветът на кехлибара зависи от микроскопичните газови мехурчета в структурата му. Колкото повече са те на брой, толкова по-светъл е той. В края на XVIII век е приета класификация на кехлибара в 6 типови групи, които са до голяма степен условни.

Балтийски кехлибар

Той е сред най-желаните като суровина в бижутерията. Помага срещу преумора и стрес, лекува от токсикози и инфекции, подкрепя терапии на дихателната система и стомашно-чревния тракт. Инхалации с късчета смола лекуват кашлица, а натриването на слепоочията с кехлибар помага срещу главоболие. Предпазва кожата ос стареене и бръчки, ако всеки ден се правят фрикции по лицето с гладък къс балтийски кехлибар.

Черен кехлибар

Този вид кехлибар дължи необичайния си цвят на железните съединения, с които древната смола се е наситила преди милиони години. Камъкът се нарича още стантиенит. Той е изключително крехък и лесно се разпада, особено при воден удар. Добиването му по тази причина е доста трудно и не може да се прави чрез модерна техника. Ако се нагрее до температура 140-150 градуса, става пластичен и от него могат да се моделират различни фитурки. Студеният камък се шлифова добре. Има приложение в църковните обреди, тъй като при запалване отделя пушек със специфичен аромат.

Син кехлибар

Син кехлибар се среща главно в мините Пало Кемадо в Доминикана. Доминиканският кехлибар се е образувал от вкаменена смола от изкопаемото дърво Hymenaea protera, което не е иглолистно, а от сем. Бобови. Той се отличава от масовия камък по много по-голямата прозрачност и относително повече изкопаеми включвания. С помощта на камъни от доминиканските находища са възстановени множество структури от отдавна изчезнали екосистеми.

Зелен кехлибар

Зеленият кехлибар е нещо много рядко; той съставлява не повече от 2% от световните залежи на този вид древна смола и се среща само в Доминикана. Естествено – цената му е много висока. Цветът му е такъв заради специфичната растителност. Добива се ръчно, в пясъчни рудници или се вади от морското дъно. Добивът е почти изцяло ръчен. Обработва се сравнително леко и има лечебни свойства – помага при нервни разстройства и депресии, сърдечно-съдови заболявания, главоболие и мигрена, зрителни затруднения, болести на кръвта. Лечебната му сила нараства при съчетаване със сребро.

Светъл

Светлият, почти бял кехлибар се нарича също кралски и млечен. Рядък, не повече от един-два процента от общите добивани количества по света. Дължи цвета си на компонента калцит и на големия брой микроскопични въздушни мехурчета в тъканта си.

Народната медицина го препоръчва като средство за подобряване на съня – достатъчно е да сложим парче бял кехлибар под възглавницата. Има хора, които вярват, че той има силата да предпазва бременните жени от негативни въздействия и че гони зли духове.

Качества на кехлибар

Кехлибарът се образува от дървесна смола, отделена в гористи райони при високи и променливи температури. При съприкосновението си с кислорода от въздуха тя се втвърдява, заедно с малки земноводни и насекоми. Втвърдените късчета смола остават за векове в почвата или под водата, невидими за  поколения наред.

Въпросът за произхода на необикновения камък е измъчвал още римския философ и историк Плиний Стари преди две хиляди години. Той предполага, че това е древна смола. Хипотезата на Плиний се потвърждава чак през ХVIII век от Михаил Ломоносов. Експериментално той доказва, че кехлибарът е  органичен продукт. Смолата е престояла в земните недра столетия наред, добивайки магически вид.

“Горящият камък”, както в средновековието го назовават германските народи, е бил в употреба още в Древен Египет – качествата му са били използвани при балсамирането на високопоставени покойници.

Находища

Най-голямото и известно находище на кехлибар е Палмникенското в селцето Янтарний, Калининградска област. Добивът става чрез разбиване и размиване на почвата с мощни водни струи. В по-малки обеми го добиват в САЩ, Канада, Мексико, Румъния, Доминикана; три находища се разработват и в Украйна.

Физични и химически свойства

Средната възраст на минерала е 40-50 милиона години. Основата са въглерод, кислород и водород, примесени с желязо, азот, алуминий, сяра и др.

Кехлибарът може да гори и да се наелектризира. Крехък е, но има и разновидности, които позволяват фина многогранна шлифовка – бирмански янтар.

Физическите свойства на този органичен камък са доста различни от всичко друго в природата.

Формула C10H16O+(H2S)

• Цвят: Светложълт, кафеникав, червен, млечно-бял, зеленикав
• Блясък: Смолист
• Прозрачност: Различна: от напълно прозрачен – до плътен и непроницаем
• Твърдост: 2 – 2.5
• Способност за спояване: Липсва
• Крехкост: При стареене става трошлив
• Плътност: 1.05 до 1.09, максимално 1.3 грама на кубически сантиметър

Приложение и лечебни свойства

Днес той е прилаган в медицината, в науката, в бижутерията или просто в колекции от уникални късове вкаменена смола. Най-желани са находките, в които има запечатани насекоми в последните секунди от живота им.

Пик на популярността си кехлибарът постига през XVII век, а връх на майсторската му обработка е прочутата Кехлибарена стая от Зимния дворец в Санкт Петербург.

Като лечебен продукт е прилаган за болести на дихателната и нервната система – за целта го палели и вдишвали кехлибарения дим. Късчета вкаменелост помагат да се предотврати образуването на бъбречни камъни и пристъпи на астма. Белият кехлибар пък се слави като отлично средство против малария и туберкулоза.

Интересен факт: през XVIII век тънки пластинки кехлибар са били обработвани по специален начин, за да се получат оптични лещи.

С кехлибар може да се провери дали една течност съдържа отрова. Ако напитката е токсична, по намокрената повърхност на кехлибара се появяват петна с всички цветове на дъгата.

Янтарна киселина

Съвременната медицина не отрича приноса на кехлибара в различни терапевтични практики. Специално внимание се обръща на янтарната киселина, която е производ на кехлибара.

Човешкият организъм може да я синтезира; тя е продукт на жизнените процеси у определени микроорганизми и участва в обмяната на веществата. Под формата на таблетки лекарите я назначават за стабилизиране на имунната система, кръвообращението и ендокринната система. Тя подобрява издръжливостта при физически активности, неутрализира мигрената.

Киселината забавя стареенето на организма на клетъчно равнище. Трябва обаче да се внимава с дневната доза, която се определя индивидуално. Ако в организма има дефицит на този компонент, организмът е податлив на стрес и бързо се уморява. Киселината балансира хормоналния фон при бременност и подпомага износването; отслабва токсикозата на бременността, а след раждането стимулира лактацията.

Отвара от кехлибар

Тя е полезна при лечението на много болести, от вирусно-простудни но венерически и такива на отделителната система. Ето как се приготвя:

20 г необработен кехлибар се счукват ситно; заливат се с два литра вода и сместа се кипва. След това се вари 40 минути на тих огън. Пие се охладена; дневната доза е три пъти по половин чаша след хранене.

Преди да се вземе поредната доза, бутилката с отварата се разклаща енергично, тъй като прахът се утаява на дъното. Терапията трябва да продължи поне един месец.

Ако кехлибареният прах се добави в топло мляко с мед – това не само ще подкрепи имунната система, но и ще помогне за спасение от махмурлук.

В козметиката

Може да ви звучи странно – но от кехлибар може да се получи масло! То се прилага при лечението на кожни заболявания – акне, псориазис и др. лечението се извършва чрез локално външно прилагане на маслена смес от бадемово масло или зехтин, към които е добавено кехлибарено масло в пропорция 15:1.

Необработени късове кехлибар често се използват като средство за козметичен масаж и фрикции в определени биоактивни точки. Сред всички масажи със затоплени камъни този е най-популярен и се счита за най-резултатен. Постига се стабилизация на кръвообращението, овладяване на кожни алергични реакции, подобрява се еластичността и кожата изглежда по-млада.

Лечение с бижута

Украшенията от кехлибар, в частност – герданите от малки топчета, помагат при мастопатия и патологии на щитовидната жлеза. При дихателни затруднения носете брошка с кехлибар; обеците със зелен кехлибар помагат при проблеми със зрението и слуха.

Постоянното носене на бижута с кехлибар е подкрепа за организма срещу хепатит, болести на стомашно-чревния тракт и сърдечно-съдовата система. Дори да нямате здравословен проблем – носенето на пръстен, гривна или огърлица с кехлибар ще ви направи по-енергични и с позитивна нагласа.

Не са известни противопоказания – но ако усетите световъртеж или убождания в зоната около накита, махнете го веднага.

Магически свойства

В магическите свойства на кехлибара хората вярват повече от пет хиляди години. В много митове и легенди за него се говори като за късчета от слънцето. В различни ритуали на шамани и магьосници участвали образци с вкаменени насекоми и гущери.

Счита се, че кехлибарът може да донесе голям късмет на собственика си; да го надари с жизнена сила, бодрост, да го накара да засвети отвътре.

Слънчевият камък спасява от депресии, а ако помислите на човека са чисти – дава му щастие и споделена любов.

Съвместимост на кехлибар

По зодии

Кехлибарът е допустим за почти всички зодии, но с някои е особено близък. Несъвместимите зодии по-добре да носят камък със специална пресовка и дълбока. Такъв продукт е със слаби магически качества.

В следващата таблица е показана съвместимостта на кехлибара с различни зодии.

Легендата е следната:

• + може да се носи;
• +++ супер съвместим;
• – не носете.

С други думи: за Лъва кехлибарът е супер, а за Телеца е зле. Всички останали може да го носят, а може и да не го носят.

С други камъни

Кехлибарът е камък на огнените стихии. Той е несъвместим със земните и водните; според астролога Павел Глоба най-нежеланото съчетание е с рубин.

Как да различа истински кехлибар?

Кехлибар на пазара има немалко, но има и евтини фалшификати. Това може да са природни или синтетични материали, които приличат на коментирания и които неопитното око не е в състояние лесно да различи.

Популярни са два основни типа имитации:

• копал – продуктът копира визията на кехлибара, но представлява всъщност вкаменелост на смола от бобови култури;
• бернит – в този случай истински кехлибарен прах се споява с епоксидна смола и се подлага на допълнителна термична обработка.

Дали избраният от нас камък е истински кехлибар или менте, можем да разпознаем по няколко признака.

• Природният камък е с наситен цвят;
• На пипане е приятен, топъл;
• Няма миризма;
• При нагряване излъчва лек хвойнов аромат или мирис на кармфил;
• Ако го натъркаме в дреха, започва да привлича конци, хартия пепел, коса;
• Кехлибареното късче плува в солена вода, а в сладка потъва;
• Свети при насочена ултравиолетова светлина;
• Opгaничните образци съдържат кръгли въздушни балончета; у имитиращите тези балончета са удължени.

Още информация и източници на английски: Свойства на камъка кехлибар и значение. * Цена на кехлибар, цвят и информация за бижутата. * Кехлибарът като символ + легенди за него.

Носене и грижи

Кехлибар се купува и донася вкъщи на петия лунен ден. След две седмици, на 19-то денонощие от лунния месец, бижуто се слага за носене или започва използването му като лечебен или магически инструмент.

Съхранение

Минepaлът не е много здрав и изисква деликатни грижи. Трябва да се съхранява в кутийка или друга здрава опаковка.

1. Да се пази от удар или падане, така може да се разруши;
2. Да се пази от метални и остри предмети;
3. Добре е да се държи далеч от отоплителни уреди. Кехлибарът е чувствителен към резките температурни промени;
4. Кехлибарът съхне, може да се напука и разпадне. Периодично трябва да се хидратира.

Бижута с кехлибар се слагат след като козметиката и парфюмът са попили в кожата. Ако пипаме с мръсни пръсти, по камъка остават петна.

Почистване

Замърсеният кехлибар се освежава в солена вода – накисва се за 15-20 минути. Сапунът и химическите средства за измиване са забранени. Подсушава се само с мека салфетка.

По-щателно почистване и възстановяване се прави, като накиснем камъка в солена вода за цяла нощ. Сутринта се оставя да съхне на въздух за половин час, след което се потапя в топъл зехтин за 20-25 минути. Изважда се и се полира с мека тъкан.

На английски: Amber. На руски: Янтapь.