Имаме си съветски паметници, но си нямаме паметници на Кубрат, Аспарух, Тервел, Калоян, не знаем къде са гробовете им
Затворени от карантината и вторачени най-вече в новините, свързани с коронавируса и щетите, които нанася на човечеството, сякаш забравихме коя и каква дата е днес – 20 април. Тогава избухва Априлското въстание. Потушено е с чудовищни кланета и на въстаници, и на мирно население, на жени и деца.Но тази тяхна мъченическа жертва
не отиде напразно. Целият свят научи за зверствата на поробителя и така се стигна до Руско-турската война и освобождението на България от петвековно робство.
Все по-схематично и с оскъдна информация децата изучават тази славна част от Българската история. Не са били само Батак, Панагюрище, Копривщица, Перущица, Брацигово.
Участвали са в бунта още много,
Много селища, за които нищо не знаем.
Историци около уважавания професор Пламен Павлов настояват продължаващото години наред разминаване в датите на въстанието да спре веднъж завинаги. Някъде то се чества на 20 април, някъде на 1 или 2 май, според стария или нов стил на календара. Но въстанието е АПРИЛСКО. Затова датата 20 април трябва да стане официален празник. Професор Павлов е написал писмо с такова предложение до Парламента, президентството и правителството.
Въобще има нещо обидно
в отношението към дедите ни. Не знаем къде са гробовете на нито един български цар, с изключение на абдикиралия Фердинант. Нямаме паметници на Аспарух, Кубрат, на канонизирания на Запад кан Тервел, защото е спасил Европа от свирепата инвазия на арабите през средновековието. И още и още.
Но пък си имаме съветски паметници.
Разбираемо е, че сега не ни е до всичко това. Но тази епидемия ще отмине, а ние отново ще продължим да проявяваме обидно равнодушие към великите ни исторически личности и събития без които вероятно нямаше да ни има.
Погледнете и тези подобни теми, преди да видите как продължава надолу този текст: